Около 2.5 милиона американци са се възползвали от опцията за ранно гласуване и вече са дали своя глас. Избирателната активност традиционно се движи около 55-60%, като тази година според официалната статистика 19 милиона души са заявили, че няма да отидат пред урните – защото не са заинтесовани от изборите или защото не харесват кандидатите.

Би Би Си и "Файненшъл таймс" обобщават най-важното за този решаващ ден в САЩ.

Кой може да бъде президент

Техническите изисквания пред кандидатите са да са родени в САЩ, да са навършили 35 години и да са живели в страната през последните 14 години.

Почти всеки президент след 1933 г. преди това е бил сенатор, губернатор или петзвезден генерал. Преди окончателните номинации през 2016 г. да бъдат потвърдени, за поста се бореха 10 губернатори – действащи или бивши, и 10 действащи или бивши сенатори.

Защо датата е 8 ноември

Изборите за президент по традиция са във вторника, следващ първия понеделник на ноември.

Причините датират от времената, в които САЩ е била основно земеделска страна и Конгресът е преценил, че началото на ноември е подходящо за гласуване – след прибирането на реколтата и преди да паднат зимните снегове.

Що се отнася до деня – вторник – причината е, че на избирателите може да отнеме едно денонощие, за да се придвижат до мястото за гласуване, а вярващите не искат да гласуват в неделя. В същото време сряда традиционно е бил пазарен ден за редица градове.

Защо сблъсъкът е Хилъри Клинтън срещу Доналд Тръмп

От февруари до юли се провеждат серия от първични избори във всеки щат и в отвъдморските територии, за да се определи кои ще бъдат кандидатите на двете големи партии – Демократическата и Републиканската. Победителят от всеки местен вот получава определ брой "делегати"- партийни членове с право да гласуват за този кандидат на т.нар. конвенции, провеждащи се и за двете партии през юли.

Колкото повече щати спечели даден кандидат, толкова повече делегати го подкрепят на конвенцията.

И Хилъри Клинтън, и Доналд Тръмп рано се очертаха като фаворити за своите партии.

В същото време те са двама от най-непопулярните претенденти в американската история.

По време на конвенциите на партиите бяха посочени и вицепрезидентите – сенатора на Вирджиния Тим Кейн за демократите и губернатора на Индиана Майк Пенс за републиканците.

Скандалите

Известният с острия си език милиардер Доналд Тръмп предизвика скандали още в началото на кампанията си. Първо той нарече мексиканските имигранти "изнасилвачи и престъпници". Почти нямаше седмица без името на републиканеца да бъде намесено в полемика. Той влезе в пререкания със съдия, Мис "Вселена", водещ от "Фокс нюз" и мюсюлманско семейство на загинал американски войник. Тръмп трябваше да обяснява защо не оповести данъчните си декларации.

На свой ред репутацията на бившия държавен секретар Хилъри Клинтън пострада заради обвинения, че е създала предпоставки за изнасяне на класифицирана информация заради използване на личен имейл сървър, докато е отговаряла за външната политика на страната. Възникнаха въпроси и около благотворителната фондация на семейството ѝ. А "Уикилийкс" разпространи хакнати имейли, съдържащи неудобни разговори между членове на щаба ѝ.

Две изненади в последния момент

Най-голямото сътресение за Тръмп дойде на 7 октомври, когато в социалните мрежи се появи негово видео от 2005 г., в което милиардерът се изказва вулгарно за жените. Фурорът, който последва, принуди кандидатът на републиканците да се извини, но това не бе достатъчно да спре оттеглянето на подкрепата на десетки партийни членове и спекулации за бъдещето на партията. Допълнителен удар нанесоха и последвалите обвинения на различни жени в сексуален тормоз.

Октомври се оказа тежък и за кампанията на демократите. Едва 11 дни преди изборите ФБР обяви, че подновява разследването за имейлите на Клинтън. Новите съобщения бяха открити в лаптопа на съпруга на една от най-близките довереници на Клинтън. Два дни преди изборите директорът на службата Джеймс Коми обяви, че не е открито нищо нередно, което да налага повдигане на обвинения срещу кандидата на демократите.

Как ще протекат изборите днес

Кандидатът, получил най-много гласове в даден щат, получава подкрепата на съответния щат.
Всеки щат изпраща определен брой електори в комисия, наричана "електорална колегия". Тя е създадена от бащите-основатели на САЩ като компромисен вариант между прекия избор и възможността избора за президент да е изцяло в ръцете на Конгреса.

Електорите в колегията са общо 538, като за победа са необходими 270 гласа. Те не са длъжни да гласуват по същия начин, по който и мнозинството от обикновените гласоподаватели, но в историята на американските избори 99% от тях спазват вече направения пряк избор.

Не всички щати са с равна тежест – Калифорния например има 10 пъти повече население от Кънектикът, затова има и повече електори.

Когато хората пускат глас за даден кандидат, те всъщност гласуват за електори, подкрепящи единия или другия претендент.

Но има и някои особености. Почти във всеки щат (с изключение на Небраска и Мейн) важи правилото, че победителят взима всичко. Т.е. кандидатът, получил повече електори, получава подкрепата на целия щат.

Ето защо има някои ключови щати, които обикновено решават състезанието.

Кои са ключовите щати

Това са щатите, които, грубо казано, енс а крепост нито на демократите, нито на рпеубликанците и всеки би могъл да спечели. Такива са Флорида, Охайо, Вирджиния, Колорадо, Северна Каролина, Невада, Ню Хемпшир, Айова.

Кога ще започне работа новият президент?

Електорите ще се съберат да гласуват формално в средата на декември, а Конгресът ще одобри резултатите в началото на януари. Мандатът на следващия президент ще започне официално на 20 януари 2017 г. Обновеният Сенат ще положи клетва и ще започне да работи на 3 януари 2017 г./БЛИЦ