Селата Корница, община Гоце Делчев, и Рибново, община Гърмен, са потресени от поредната изцепка на 28-годишната Рафие Уланова от Рибново, която според разказите им събрала покъщнината на съпруга си Ибрахим Долин от къщата му в Корница, зарязала 8-годишната им дъщеричка Насие и избягала с друг мъж във велинградското село Света Петка. И в двете села от седмица това е най-коментираната тема, разказва struma.bg.

Съпругът на Рафие - Ибрахим Долин, заяви, че е уведомил служителите от „Закрила на детето” в Гоце Делчев и РУ на полицията в града за скандалната ситуация.

Самата Рафие в разговор с репортер на медията пък заяви, че отдавна е отписала Ибрахим като свой съпруг, от три години и половина не е имала интимни отношения с него, макар че последните 4-5 месеца е живяла в къщата му в Корница, защото е нямало къде да отиде, и че е готова на развод по взаимно съгласие, както и да му плаща издръжка за детето по 150 лева месечно.

Ето изповедта на Ибрахим Долин пред „Струма“:

„На 8-ми февруари, докато аз бях в гората за дърва, а дъщеричката ни Насие на училище, съпругата ми, която не мога да приема за такава вече, обърнала къщата наопаки и задигнала всичко - скъпа домакинска посуда, на каквато аз съм голям почитател, и вещи, които купувах, докато работех в Турция, а впоследствие в Германия. От дома ми е задигнала и скътани от мен пари, както се казва - за непредвидени и спешни разходи, и дебитната карта, в която се превеждат детските надбавки на дъщеря ни.

Когато детето се прибрало, намерило къщата разхвърляна, а от майка й никаква следа. Съседи ми съобщиха, че същия ден, докато ме нямало вкъщи, съпругата ми наела шофьор от Корница да превози багажа й ведно със задигнатите вещи до разклона на с. Баничан, където я чакал с кола мъжът, с когото тя се запознала във Фейсбук, и заминала с него.

Незабавно ще заведа дело за развод с настойчива молба съдът да присъди на мен родителските права, за да може дъщеря ми да се успокои и да заживее нормален живот. Разривът в семейството настъпи окончателно преди няколко години, когато Рафие си събра багажа и отиде с детето да живее в старата порутена къща на майка й в Рибново, а аз заминах на работа в Турция. Рафие не ми даваше нито да чувам, нито да виждам детето по време на отпуските и празниците, за които се прибирах най-редовно в България. Постоянно търсех съдействие от социалните и полицията, за да видя малката Насие, но Рафие я криеше. През цялото време обаче, докато работех в Турция, а в последствие в Германия, Рафие не пропускаше да ми се обажда и да иска пари за дъщеря ни, като често насилваше детето да ме лъже по телефона, че е болна, че нямат пари за лекарства, за учебници, дрехи, ученическа чанта и пособия, и аз пращах, но нито евро не е отивало за нуждите на детето. Междувременно до мен стигнаха и слухове, че жена ми ми изневерява, че си има любовници от селото, които пред детето я посещавали нощем. Бях решил след всички тези неща да сложа край на този брак, но не го направих заради детето, толкова много обичам малката си дъщеричка Насие, че за да я виждам и да полагам бащински грижи за нея, съм готов на всичко.

Преди няколко месеца, докато още бях в чужбина, един ден близките ми в Корница се обадиха и ми съобщиха, че Рафие се е върнала и с детето са се настанали в къщата ми. Единственото, което ме зарадва, бе, че дъщеричката ми е вече в моята къща и ще мога всеки ден да съм с нея, заради което набързо се прибрах в България. Признавам, че отношенията ни със съпругата ми бяха охладнели съвсем, но от радост, че детето ми ще е при мен, се примирих тя да остане.

Сега вече, след случилото се, съм категоричен, че нашият брак няма никакво бъдеще. Надявам се съдът да остави детето при мен, имам условия да го гледам, да му създам бъдеще и сигурност, а и имам близки, които да ми помагат в отглеждането й. Не ме притесняват нито заплахите по телефона, които получавам всеки ден от Рафие, че ще дойде да ми запали къщата, че ще доведе настоящия си любовник С. Мандарджиев да ме пребие, защото освен че има закони, които да я озаптят, единственото, което ме интересува, е да осигуря на дъщеричката ми добро и спокойно детство, тъй като децата имат право да живеят спокойно. Тя е вече втори клас, пълна отличничка, и много съм горд, че учителите са много доволни от нея”, завърши изповедта си Ибрахим Долин, обнадежден, че той и детето му ще получат справедливост от правораздавателните органи.