Заради невърнат заем един от легендарните български дипломати - дългогодишен посланик в Тунис, Холандия и Камбоджа Красимир Петров, си отива от рак, твърди столичен седмичник, предава ПИК. 

Историята започва още през 1994 г., когато стартира реституцията. Иван Георгиев и Красимир Петров са състуденти в Киев. Иван помолил колегата си за малък заем, с който да се разплати на адвокати и нотариуси за сделките покрай имоти в София и село Лозен, както и покрай езерото Панчарево, които държавата му връща. Понеже са делили 6 години една стая в общежитие посланикът щедро му дава 22 хиляди долара. Уговорката била са бъдат върнати след седмица, тъй като предстои продажба. 

Когато се изнизали седемте дни, парите ги нямало, а борчлията почнал да се крие - не вдигал телефона си, сменял номерата. На третата година фамилията решила да го съди. "Тогава започнаха мъките ни. Първо съдът го осъди, защото имахме документ-разписка за парите. Но се оказа, че докато се води делото, той е продал всички имоти, които биха могли да послужат като обезщетение по заема. Обжалвахме. През това време длъжникът ни почина", разказва майката на Красимир Петров - Елисавета Димитрова.

Фамилията на дипломата завежда ново дело. Този път си търсят парите от наследниците. Те обаче представят документ, че са се отказали от наследство. Така се приключва и с второто дело.

"Не се предадох. Отидох в общината и там извадих документ, че не са се отказали от наследство, а са продали апартамент в провинцията. Ясно беше, че са спечелили с фалшива бележка. Започнахме ново дело, платихме нова държавна такса. Докато то течеше, един от синовете на длъжника също почина. Прекратиха съдебния процес, но ние не се отказахме и заведохме ново дело", разказва майката на дипломата.

От стрес и напрежение посланикът се разболява. При рутинен преглед докторите откриват на Красимир Петров злокачествено заболяване. Така парите от невърнатия дълг стават жизнено необходими на семейството. Едва дочакал да изтече мандатът му в Тунис и да се върне у нас.

Докато тече поредното дело, той си отива от този свят. Така останах сама вдовица, без дете и без пари, защото тези 22 хиляди долара бяха спестяванията на мен и на покойния ми съпруг. Това бяха парите ни от обезщетения, тъй като и двамата сме работили към военните, казва Елисавета, която се надява правдата да възтържествува. 

Сагата се точи 24 години. Според майката на Петров отсрещната страна фалшифицирала документи, включително подписа на посланика. По думите й длъжникът имал борчове и към други, заради което приживе бил пребит. 

Бабата се надява заради внука й да получи парите си от наследниците на длъжника.