Доклад на НОИ информира, че съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще се увеличи от 68 на сто през 2023 г. до 78 на сто през 2070 година. В документа пише, че осигурителните вноски трябва да се увеличат почти двойно, за да се покрият покрита разходите за пенсии. Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата - 37,5 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в допълнителното обществено осигуряване ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП. Темата коментираха бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев в „Здравей, България“.

Няма нищо драматично в този доклад, каза Шулева. Тя смята, че решението на въпроса не е посочено в документа на НОИ. Експертът посочи, че трябва да се направи реформа в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се правят нови баланси.

Кръстев каза, че парите за пенсии са „наши пари, които държавата преразпределя“. „Може да начертаем едни правила, но ако политиците не ги спазват, те се обезсмислят“, каза още той. „Може да си позволим това увеличение, тъй като това е дотация от бюджета. България, с БВП от 200 млрд. лв., може да осигури нужните средства за дотация в пенсионната система. Въпросът е какво се постига с това“, обясни икономистът.

Николов коментира т.нар. швейцарското правило, при което с всяка изминала година увеличението на пенсиите ще по-малко. „Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамиката на средноосигурителния доход. Това, което ни казва докладът на НОИ е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се прогнозира и по-ниска динамика на средния доход“, каза още икономистът. Той посочи, че по-важно е как ще се движат реалните пенсии, тъй като това е функцията на швейцарското правило. „Това не е повод за притеснение, тъй като единственото, което се казва е, че инфлацията ще бъде по-ниска. Политическият въпрос е кои са мерките, които могат да увеличат стандарта на живот“, допълни Николов.

Шулева посочи, че границата между осигуряващите се на минимална заплата и средна работна заплата е малка и затова трябва да се разделят социалните функции от пенсионната. „Поне 25% от дефицита се дължи на този проблем“, каза още бившият министър.

Кръстев каза, че това, което трябва да се направи, е да не се пречи на бизнеса и домакинствата, за да може икономиката да расте с по-бързи темпове и за да бъде запълнена дупката без сътресения във финансовата рамка. „Трябва да се помисли за облекчения на административната и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата, а не за увеличения“, каза още той.

Николов е на мнение, че може да увеличим прихода, а не да се чудим откъде да намерим пари. Той допълни, че делът на сивата икономика продължава да е 20%, което се отразява на приходите в бюджета. „Все повече възрастни хора ще останат на пазара на труда, говори се за обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота. Според мен това ще се случи около 2040-2050 година, когато очакваната продължителност на живота ще достигне до 80 години“, допълни икономистът.