Когато банките взривиха глобалната икономика през 2008 г., регулаторите от Брюксел до Вашингтон се бореха да поставят скелето на една по-стабилна система. Всичко това беше добре, но какво да кажем за частите от финансовата система, които бяха изоставени? Няколко вълнички под повърхността сега карат студена пот да избива по челото на експертите.

Тревожните звънци бият за така наречените банки в сянка или небанки - не банки в традиционния смисъл на думата, а структури като инвестиционни фондове, застрахователи, частни капиталови, пенсионни и хедж фондове.Те не само избягнаха някои от по-строгите правила, наложени по време на последната криза, но също така се възползваха, като поеха много от рисковете от обикновения банков сектор, пишат от Politico.

Но добрите времена след кризата са към своя край. Централните банки увеличават лихвените проценти в опит да се справят с нарастващата инфлация, което означава, че ерата на евтините пари е приключила.

А регулаторите се опасяват, че уязвимостите, натрупани през последните няколко години, са готови да експлодират и да изпратят ударни вълни по целия свят.

Зловещ сценарий

Намаляващото предлагане на пари в сенчестата банкова система означава, че "виждате някои от проблемите, които съществуват – биват разкрити", предупреждава Верена Рос, шеф на регулатора на ценните книжа на ЕС, в ексклузивно интервю за Politico.

Не е трудно да се види какво може да се случи и как. Досега поредица от миникризи, сравнително малки и самостоятелни, означава, че има ясен и зловещ сценарий за начина, по който проблемът в банкирането в сянка започва и след това се разпространява:
 
Основният пример са сътресенията, които засегнаха пенсионните фондове в Обединеното кралство през есента, като Английската централна банка трябваше да се намеси, за да купи облигации, за да успокои пазарите.
По подобен начин нестабилните колебания на цените на фючърсните пазари, предизвикани от руската инвазия в Украйна, създадоха парична криза в европейските енергийни компании.
В началото на пандемията "натиск за пари" от страна на компании създаде проблеми на краткосрочните дългови пазари — отново изисквайки намеса на централната банка.
И през 2021 г. колапсът на хедж фонда Archegos разпространи загуби от големи скрити залози към банките.

Същите теми преминават през всички тези колебания: краткосрочен натиск върху парите, рискови залози и ефект на доминото.

Допълнителни рискове

"Това, което виждате във всички тези периферни епизоди е, че има общ проблем около … ликвидността, ливъриджа и взаимосвързаността", обяснява Рос. И това са "общи индикатори за проблеми, които трябва да разгледаме, за да идентифицираме къде потенциалните допълнителни рискове може да идва от."

Не е само регулаторът на ценните книжа. Други наблюдатели отправят подобни предупреждения за това как сенчестите банки могат да засилят кризата.

Промяна в условията на финансовия пазар може да доведе до краткосрочен финансов стрес и да предизвика принудителни продажби, каза Жером Ребул, управляващ директор на дирекцията за регулаторна политика и международни отношения във френската Autorité des Marchés Financiers (AMF).

Това може да създаде "самоподсилващ се механизъм", при който продажбата води  цените още по-надолу, създавайки по-голям натиск върху инвеститорите – или повече искания за парични средства чрез изискване за маржин на позициите на деривати. "Това е епизодът, който всички имат предвид", каза той.

Но въпреки че почти всички са съгласни, че сенчестият банков сектор може да е злополука, която чака да се случи, няма ясен или съгласуван план как да бъде спрян.

Какво може да се направи

Глобалните власти искат да направят сенчестите банки по-устойчиви, за да предотвратят превръщането на паричната криза в пълномащабна криза. Централните банкери настояват за действие, защото в противен случай може да им се наложи да налеят публични пари, за да успокоят нещата – във време, когато искат да направят обратното: да се отдръпнат от пазарите.

Има разделение относно това колко далеч да стигнете. Докато централните банки искат да прехвърлят подобни предпазни мерки, които вече съществуват в банковата система - като парични буфери - към сенчестия банков сектор, пазарните регулатори предпочитат по-специализирани опции.

Както казва Рос, не е вярно, че един размер пасва на всички.

"Според мен не е непременно правилният подход просто да кажем, защото имаме мярка X в банковия сектор или мярка Y в застрахователния сектор, трябва да имате същото непременно в друг сектор", обяснява тя. "Трябва да погледнете в това, което всъщност има смисъл в отделната област и сектор, с който се занимавате."

Все пак има общи позиции относно необходимостта да се утвърдят наличните инструменти по време на криза - като санкциониране на инвеститори, бързащи да си върнат парите бързо - и за предпочитане преди нещо друго да се появи.

Ние не сме банки

От своя страна фондовата индустрия силно се съпротивлява на каквито и да е реформи, които биха я принудили да държи буфери като банките, и се страхува да не бъде сложена заедно с други части от сенчестия банков сектор.

Но дори тя разпознава проблема.

"Смятам ли, че има риск от инциденти в небанковия сектор? Бих казал, да, да. Всеки път, когато имате толкова дълъг период на стимулиращи лихвени проценти и стимулираща фискална политика и след това излезете от него, ще видите това", обяснява Майкъл Педрони, главен директор по глобалните въпроси в ICI, който представлява глобалния фонд индустрия.

В ЕС тече дебат за това колко предписващи са наличните инструменти в ключов законодателен акт за фондовете и за подобряване на данните и докладването пред властите.

"Трябва да си подредим къщата в ЕС", каза Рос. "От друга страна, трябва да сме наясно, че живеем в глобална финансова система." /Източник: Днес.бг