Данните от Координационния център за въвеждане на еврото показват, че основните хранителни продукти са поскъпнали средно с около 5 евро от началото на годината. Според Владимир Иванов, председател на Координационния център, възприятието за инфлацията е силно субективно, тъй като всеки потребител има различни навици и предпочитания. 

“Всеки има собствена инфлация – тя не е обективна, а зависи от това какво купува“, обясни Иванов пред Nova news.

Основният принос за отчетеното поскъпване идва от сезонните зеленчуци, които не са типични за този период от годината. Най-сериозни увеличения са отчетени при: зелени чушки – 109%, тиквички – 96%, червени чушки – 63%. Краставиците също продължават възходящия си ценови тренд, като само за последните десет дни са поскъпнали с около 30 евроцента. Причината е ограниченото предлагане и неподходящите сезонни условия за производство.

По думите на Иванов това са нормални колебания за зимния период, а пазарът не е статичен - той зависи от търсенето и предлагането.

Според председателя на Комисията по стоковите борси процесите нямат пряка връзка с влизането в еврозоната. В началото на годината е имало засилено търсене, породено от еуфория и очаквания, но вече се наблюдават признаци на нормализиране.

“Към март ще влезем в реализма и ще имаме един нормално функциониращ пазар“, прогнозира Иванов и припомни, че подобни сезонни цикли се наблюдават устойчиво през последните 20–25 години – зимно поскъпване и пролетно-летно поевтиняване.

Иванов коментира и сравненията с цените в Западна Европа, като подчерта, че често се сравняват несъпоставими продукти – различно качество, грамажи и стандарти. По думите му големите пазари като Германия, Франция и Холандия постигат по-ниски цени заради икономии от мащаба и силно развити кооперативни структури.

Експертът е скептичен към идеите за таван на надценките, като предупреди, че подобни мерки могат да доведат до недостиг на стоки и пазарни изкривявания. “Исторически подобни намеси почти винаги водят до негативни ефекти“, каза Иванов и даде пример с по-доброто представяне на България спрямо Унгария и Румъния през 2022–2023 г., когато страната е разчитала на свободния пазарен механизъм.

Решението според него е не в административни ограничения, а в повишаване на ефективността – както в производството, така и в търговията. Иванов посочи Холандия като пример за успешно кооперативно земеделие и добре организирана търговска инфраструктура. /Източник: Днес бг