Ангел Маринов искал да изкупи пред Бога вината си, че участвал в събарянето на знаковия храм “Всех Святих” в Русе

Пенсионер от русенското село Ряхово сам построи малка църква в двора на къщата си край брега на Дунав. Сега бай Ангел Маринов и съпругата му Димитринка всеки ден палят свещ у дома си.

Съседи, приятели, дори и непознати идват в храма да запалят свещичка и да се помолят за здраве и късмет. Ангел не връща никого.

Пенсионерът разказва, че вдигнал малката църквичка, за да изкупи пред Бога огромния си грях, че на младини е участвал в събарянето на знаковия русенски храм “Всех Святих”.

“Навремето бившият кмет на Русе Димитър Аврамов ни подбра, понеже бяхме общински служители, да бутаме църквата. Аз работех в “Чистота”. Събра ни вечерта и каза: “Утре, който не дойде да събаряме “Всех Святих”, да счита, че вече не е на работа”, разказва тъжно бай Ангел.

На 26 октомври 1975 г. по нареждане на Градския народен съвет храмът е изравнен със земята. “Извикаха ни тогава, почнахме да събаряме, опъвахме телени въжета, дебели като ръката ми, два дизела дърпаха, за да паднат стените. Тази църква русенци я бяха строили със стотинки от баби и дядовци, но в края на краищата я сринахме за няма и нищо. Викам си аз, някога, като се освободя, ще си направя миниатюрна църквичка, колкото да се разплатя на Господа, ако имам някакви грехове, да ми ги прости. Това, че ме принудиха да участвам, да извърша престъпление срещу религията, срещу Бога. Реших да се реванширам по някакъв начин”, обяснява 80-годишният пенсионер.

Ангел Маринов цял живот е изработвал мебели. Казва, че още го сърбят ръцете за работа. Започнал през януари 2013 г. и за 4 месеца издигнал дървената църквичка в двора си.

“На 24 май я освети селският свещеник отец Димитър. Работих само с дърво, с шперплат. Ходих и до Букурещ, до Нова Черна да вадя модели, но никой не ми хареса, защото нямаше камбанария и камбана. А без тях не е църква”, обяснява Ангел. Той направил малкия си храм, копирайки в мащаб 1:6 селската църква в Ряхово.

“Е, нямаше как да направя всичките извивки, но по форма двата храма са еднакви. Желанието ми беше да се освободя духовно от наказанието си, което съм заслужил. Смятам, че вече съм се изплатил и съм се освободил”, разказва бай Ангел.

Той сам си и купувал необходимия дървен материал, обработил всичко в работилничката си. Вложил е около 1000 лв.

Накупил фазери, шперплати, направил храма. Камбанката в първата от двете камбанарии представлява бронзово хаванче за чесън, обърнато наобратно.

“Ходих, търсих, не можах да намеря камбана и някой ми даде акъл: “Абе върви в Русе на битака, има бронзови хаванчета.” Отидох там и го намерих”, смее се Ангел. Той нарязал сам стъклата и ги налепил с цветно фолио.

“Двете камбанарии ми отнеха цял месец, чуках, правих калъп отгоре. Ламарините ги огъвах по една тръба, но не се дадох”, разказва майсторът.

Иконите в храма и полилея купил от църковния магазин. “Сега сутрин я отварям, вечерно време отивам, затварям я, помолвам се за спокойна нощ пред олтара, запалвам свещичка”, скромно казва Ангел Маринов.

“Аз имам проблеми с краката и не мога да ходя до селската църква. Сутрин тук си запалвам свещичка, моля се на Господа за наше здраве, на децата и внуците”, казва съпругата му 73-годишната Димитринка Маринова. Тя боядисвала и лакирала храма.

Съседите наоколо реагирали различно. “Някои ме упрекват, други викат: “Златни ръце имаш”, трети направо казват, че съм луд”, признава Ангел. Всички обаче веднага упътват хората към дома му.

“Един ми дава акъл. Върви в Гърция, казва, там за 5000 лв. ти отливат параклис от бетон, закачват го на крана и ти го носят. Викам: “Аз не искам готово, искам сам да си го направя”, смее се пенсионерът.

Той се забавлява, като прави различни дървени фигури и оградки и ги нарежда из двора. “Всичко, което виждате наоколо, е от моите ръце, само колата ишевната машина са купени”, обяснява Ангел и съжалява, че не е лято, за да се видят и красивите фигурки из тревата край църквата.

“Тук съм дошъл на гола поляна. Всяка година правя по нещичко. 20 дена една зима си играх на банцига да майсторя оградата - човече по човече, главички, краченца, ръчички”, разказва майсторът. След това направил кладенеца, после - къщичката./24 Часа