Близо 6 млрд. лв. е платила държавата за незаслужени пенсии. Тази сума е раздадена за 10 години, показва справка в годишниците на Националния осигурителен институт (НОИ). Рекордните харчове са били през 2023 г., когато извънредно са дадени 1,4 млрд., за да могат 795 228 души да получават минимални размери.

На месец разходите за изплащане на минималните пенсии пък са малко над 117 млн. лв. Толкова е била сумата и към май миналата година.

Доплащането от данъците, събрани от всички, се налага, защото минималната пенсия е “незаслужена” - т.е. размерът ѝ е по-голям от този, който определят внесените от конкретните хора осигуровки.

Дотук се стигна, след като различни правителства през годините вдигаха изпреварващо минималните размери на пенсиите. В периода 2020-2024 г. те нараснаха значително – при 250 лв. в края на 2020 г. до 580,57 лв. сега, или над два пъти по-висок (132 %). Това се отразява и върху минималните размери на останалите пенсии за трудова дейност.

Повишаването на минималните размери на пенсиите за трудова дейност става с по-бързи темпове, изпреварвайки по ръст нарастването на пенсиите над минималния размер, осъвременявани и преизчислявани през периода по различни механизми.

Съществено увеличение се отчита и в размера на социалната пенсия за старост, както и на размерите на обвързаните към нейния размер добавки към пенсиите (от 141,63 лв. към 1 юли 2020 г. до 307,07 лв. сега, или ръст от 116% за последните 5 години).

Стигна се дотам почти всеки трети пенсионер да е получавал пенсия, която е поголяма от тази, която реално си е изработил. А половината от всички пенсионери пък получават минималната.

Човек, осигурявал се на минималната работна заплата за цялата си трудова кариера, и пенсионирал се на 1 януари 2024 г. при 40 г. стаж от трета категория труд, не може да достигне дори размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Реално той ще получи много по-голямо заместване на последния си трудов доход спрямо човек, пенсионирал се при абсолютно същите условия, но осигурявал се на средния осигурителен доход.

Прави впечатление, че се променя и броят на хората, за които се доплаща - 795 228 души за 2023 г. срещу 485 882 през 2014 г. В същото време обаче разходът за тях е нараснал от 16,88 млн. на над 117 млн. на месец А дефицитът в НОИ се очаква през тази година да е 11,7 млрд. лв.

Държавата е дотирала пенсиите на 2255 души с до левче на месец, показва последният годишник на НОИ. На още толкова са с между 1 и 2 лв., за да стигнат минималните пенсии.

11 980 пък са пенсиите с дотация между 10 и 15 лв. На 722 443 души обаче не са им стигали над 30 лева. Това е над 90% от общия брой на пенсионерите, за които се доплаща. Само за тях държавата е давала 116 274 781 лв. месечно.

“Изпреварващият ръст на минималните и социалните пенсии, от една страна, поражда сред пенсионерите негативизъм, доколкото тези пенсии се получават от хората с най-малък принос към пенсионната система във финансово и времево изражение, а от друга - демотивира хората да се осигуряват на реалните си доходи.

За да не се допусне разкъсването на връзката принос - права, но същевременно да се осигури достоен живот на възрастните хора, които се нуждаят от подкрепа, е необходимо да се въведе законов механизъм за актуализиране на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, от който размер се определят и всички останали минимални размери на пенсиите за трудова дейност” , обясняват от социалното министерство в анализ на задължителното пенсионно осигуряване.

И предлагат в Кодекса за социално осигуряване да се разпише, че и минималната пенсия се актуализира всяка година по швейцарското правило.

Според експертите има два подхода за минималните пенсии. Първият е да няма определена от държавата сума поне за новите пенсионери. Вторият е покардинален - тя да се премахне и всеки да получава това, което заслужава. А доплащане за бедните да има през социални помощи. Това обаче са непопулярни мерки и едва ли скоро ще има правителство, което да предложи отпадането на минималната пенсия.

През декември трябва да е готова и пътната карта, която ще изчисти пенсионната система от грешки и ще посочи конкретни мерки за оздравяването ѝ.

Осигуровките например трябва да са над два пъти по-високи от сегашните, за да покриват разходите. Според сметката на актюерите за 2023 г. осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, за да се издържа системата.

Там трябва да се отчете и трендът, че ще продължи да нараства и средната продължителност на живота. Това за Държавното обществено осигуряване означава, че ще намалее и броят на хората, които правят вноски в системата за сметка на онези, които черпят права от нея. Стойността на т.нар. системен
коефициент на зависимост (брой на пенсионерите с пенсия за трудова дейност на 100 осигурени лица) към момента е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 г. След това ще започне да нараства и ще достигне до около 80 пенсионери на 100 осигурени лица през 2060 г.

Социалната за старост става 333,48 лв. от 1 юли 24,1 млрд. лв. ще струват пенсиите през тази година, а всички ще осъвременят от 1 юли с 8,6% по швейцарското правило. Така минималната пенсия ще се вдигне от 580,57 на 630,50 лв.

Социалната пенсия за старост ще е 333,48 лв. от 1 юли. Така ще се повишават 151 100 социални пенсии и добавки.

С вдигането ѝ се повишат размерите и на другите пенсии, които не са свързани с трудова дейност:

Пенсията за военна инвалидност

За редници и сержанти с над 90% намалена работоспособност - 500,22 лв. За хората с ТЕЛК от 71 до 90% ще е 466,87 лв. А за тези с намалена работоспособност от 50 до 70,99 ще е 383,50 лв.

За офицери с над 90% намалена работоспособност - 533,57 лв. От 71 до 90% сумата ще е 500,22 лв.. За ТЕЛК от 50 до 70,99% е 400,18 лв.

Пенсията за гражданска инвалидност. Тя е между 115 и 150% от социалната пенсия за старост. Така хората с увреждания над 90% получават 150% от социалната, или 500,22 лв. За увреждане между 71 и 90% е 140%, или 466,87 лв. А за ТЕЛК от 50 до 70,99% е 115%, или 383,50 лв.

Социалната пенсия за инвалидност

Тя е между 130 и 160% от социалната за старост. За 100% ТЕЛК и право на чужда помощ размерът ѝ ще е 533,57 лв. За хора с увреждания между 91 и 100% ще е 466,87 лв. При разписани увреждания между 71 и 90% размерът ще е 433,52 лв.

Персоналната пенсия

Тя се определя в размер на 90% от социалната. Така от 1 юли ще стане 300,13 лв.

Добавките за: чужда помощ, за инвалидите от Отечествената война 1944 - 1945 г. и добавката по Закона за ветераните от войните.

Добавката за чужда помощ е 75% от социалната пенсия за старост, т.е. ще стане от 1 юли 250,11 лв.

66 000 българи получават пенсии, свързани с трудова дейност към 1 юни. Само 6300 обаче са на социалната пенсия за старост, а мнозинството - 55 100 души, получават социална пенсия за инвалидност. 3200 получават пенсия за военна инвалидност. 1200 души получават персонална пенсия. 85 000 са с добавка за чужда помощ, а 50 души - добавка за ветерани от войните.

20 млн. лв. са спестени от тавана. 4735 души го вземат. Повечето са мъже на възраст 70-79 г. и с превърнат стаж
Около 20 млн. лв. е успяла да спести държавата от наличието на таван на пенсиите. 1 621 840 лв. е месечната удръжка от пенсиите на 2080 души, ограничени от тавана. През 2023 г. той бе 3400 лв., колкото е и сега.

105 са пенсионерите, които са били ощетени с до 350 лв. на месец от това ограничение. От тях държавата спестява по 34 156 лв. месечно.

Почти толкова са били орязвани с до 600 лв. на месец. Едва 191 са пенсионерите, чиито реални пенсии са орязани с под 50 лв. Най-ощетени обаче са били 554 възрастни, чиито реални пенсии са с над 850 лева по-високи от тавана. От тях държавата е пестила по 1 171 864 лв.

В момента таван на пенсията вземат 4735 души, показва статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ). Повечето от тях са мъже с някакъв вид превърнат стаж - работещи в сектор “Сигурност”, първа и втора категория труд, като преобладават хората на възраст 70-79 г. Само 786 са жени. При тях отличителното е, че голяма част са отложили пенсионирането си. Средно те са работили още 4 години и два месеца, без да вземат пенсия. Според Кодекса за социално осигуряване всяка година те добавят още 4% за осигурителния стаж във формулата за пенсиониране.

48 пенсионери са получавали наследствена пенсия в максимален размер, показва бюлетин на НОИ. Това означава, че действителната пенсия на починалия е била над 6800 лв. Причината е, че при един наследник тя е 50%.

Таванът ще остане 3400 лв. и след вдигането на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли. Причината е, че той се определя от правителството, както иминималната пенсия.

Таванът на пенсиите бе въведен през 2000 г., за да не може червени милионери и банкери да получават десетки хиляди левове пенсия. Той трябваше да отпадне, но политиците решиха да го запазят, за да не дава твърде големи пенсии.

Така бе разписано, че от 1 юли 2019-а максималният размер е 40% от максималния осигурителен доход. Това обаче също не се спази и през 2021 г. бе решено, че тази поправка няма да се прилага, и той бе определен на 1440 лв. Тази практика продължи и през следващите години, в резултат на което за по-малко от 2 г. таванът на пенсиите нарасна повече от два пъти и достигна 3400 лв. в края на 2022 г., изравнявайки се с максималния осигурителен доход към онзи момент.

Сега максималните осигуровки са 3750 лв.

От 1 април пък максималният осигурителен доход е 4130 лв. Сметките показват, че той трябва да е около 5440 лв., за да даде пенсия от 3400 лв. сега. /Източник: Лупа.бг