Половината българи не вярват, че могат да получат добро здравно обслужване без връзки в лекарските среди. А тенденцията за недоверие се запазва устойчиво през последните четири години. Това сочат данни от представително проучване, проведено от Националния център за парламентарни изследвания.

44,8% от участвалите в проучването отговарят отрицателно на въпроса “Възможно ли е да получиш добро здравно обслужване у нас, ако нямаш връзки с лекари”, съобщават от "24 часа".

49,6% пък не вярват, че е възможно да получиш качествено здравеопазване в малък град. Интересното е, че на това мнение са и столичани. А 60,3% са убедени, че е невъзможно, ако не си платиш услугата.

Проучването на тема общественото мнение по актуални проблеми в сферата на здравеопазването е проведено в периода 15-28 септември 2023 г. по метода на полустандартизираното интервю сред над 1000 пълнолетни българи от цялата страна.

Най-големи критики здравната система отнася по отношение на достъпа до специалисти в малките и отдалечени населени места, бързината на спешната помощ и контрола над здравните заведения.

От проучването става ясно, че ситуацията с лекарите в малките населени места се влошава. 69% са категорични, че нямат равен достъп до специалисти, а през 2019 г. те са били 63%. Увеличение има и при тези, които посочват, че в населеното им място няма болнично заведение - от 27 на 33%.

5257 са населените места у нас към края на 2020 г., от които 5000 са села, а останалите - градове, по данни на Националното сдружение на общините в България. Лични лекари обаче има регистрирани в едва 239 града и 627 села. В още девет града и 491 села има джипита, работещи на непълен график. Във всички останали 929 малки града и 3882 села, в които живеят 800 хиляди души, или 12% от населението на България, достъп до първична медицинска помощ няма.

63,4% от запитаните не са сигурни, че биха получили качествена медицинска помощ. Проблемът обаче не е в лекарите, тъй като отново според близо 2/3 от запитаните в България има много добри специалисти, а в липсата на съвременна апаратура и добро оборудване (46%), на улеснен достъп на пациентите до квалифицирана медицинска помощ (34,9%) и на достатъчно информация къде може да се потърси качествена услуга (31,1%). От анализа на данните става ясно, че значителна част от хората, които се оплакват от ограничен достъп до здравеопазване, през последната година не са лекували свое заболяване именно заради отдалеченост на болничното заведение или липсата на лекар специалист.

Като решения на проблема анкетираните предлагат подобряване на контрола на всички нива, на условията в държавните болници, както и повишаване на заплатите на специалистите.

Повече от половината българи смятат, че здравната система не осигурява нито навременна спешна помощ (недоволството тук е нараснало с 9% спрямо 2019 г.), нито добри условия за лечение в болниците.

Държавата не помага за намаляването на употребата на цигари, алкохол и наркотици

Мнението е категорично - посочено е от 80% от попитаните. Според анализаторите обаче проблемът в това отношение се задълбочава, като в края на 2021 г. почти половината смъртни случаи в страната са вследствие именно на вредни навици.

Ниската оценка за ролята на държавата се оправдава и от резултатите - 35% са посочили, че имат хронични заболявания, спрямо 31% преди четири години.

Очаква се обаче през следващите години това да се промени, тъй като в основата на Националната здравна стратегия 2030 са инвестиции с цел ограничаване на рисковите фактори като пушене, алкохол, наркотици и нездравословно хранене.

Любопитни са и причините, на които запитаните отдават здравословните си проблеми.

Според 43% са в резултат на стрес на работното място, според 30% - на липса на пари за качествени здравни услуги, а 28% смятат, че са заради нездравословно хранене.

Все пак изследването отчита и положителни резултати най-вече по отношение на профилактиката 59% са обяснили, че са доволни от профилактичните прегледи спрямо 39% през 2019 г., а 42% са похвалили съвременната и точна диагностика на заболяванията.

Плавно се увеличават желаещите да има частни здравни фондове, които да действат успоредно с НЗОК, като вече са 23%.

От данните става ясно, че повечето от тях са в добро здраве и заплати над средната за страната. Идеята е, че по този начин парите ще се събират в индивидуална партида и всеки ще ги разходва за себе си. Такова е желанието на близо половината от запитаните - 48%, макар и част от тях да предпочитат да остане само здравната каса. /Източник: Днес.бг