Второ потвърждение за ползата от БЦЖ ваксината срещу туберкулоза и особено разделението й в страните, където се ползва, по щамове, вече е налице. Новината дойде от професорка по имунология, автор на стотици научни трудове, довели до 6 патента за лекарства и ваксини - Майда Гюрсел, понастоящем ръководител на ресорния факултет в Близкоизточния технически университет в Анкара, Турция. 

Според доклад от изследването й върху БЦЖ и въздействието на ваксината, прилагана глобално от 1921 г. насам, върху разпространението и смъртността от новия коронавирус, боцването в рамото може да се превърне във временен спасителен план от заразата, убила над 200 хиляди души досега за 4 месеца. До откриването на лекарство и/или специфична ваксина срещу SARS-CoV-2.

Данните на проф. Гюрсел идват около месец, след като американски медици първи публикуваха данни за огромните разлики между заболеваемостта от COVID-19 в страни, в които БЦЖ ваксината е задължителна, и там, където тя не се прилага или отдавна е отишла в миналото. 

България, за щастие, е с един от най-"дългите" и най-старите - щамът Москва/София, за който се смята, че е точно толкова ефективен срещу развитие на тежък остър респираторен синдром, колкото и щам "Токио", прилаган в едва няколко страни по света. 

Като цяло, спокойствието, което БЦЖ ваксината осигурява срещу туберкулоза, е около 20 години, след което започва да отслабва, ако не се прилагат реваксинации. 

Анализирани са данните от програмите на 13 страни, които са спрели прилагането й, защото в тях се смята, че рискът от заразяване с бактерията, е минимален. 5 от тях - Норвегия, Франция, Финландия, Германия и Обединеното Кралство, са спрели боцкането в последните 20 години, а Австрия, Белгия, Дания, Испания, Холандия, Швеция и Италия са приключили се БЦЖ преди 30 до 40 години.

Когато тези данни се приложат върху данните за смъртността на 1 млн. души население, се вижда, че има огромни разлики между първата група страни и втората. При онези, спрели широката ваксинация с БЦЖ сравнително скоро, смъртността е около 7 пъти по-ниска, в сравнение с отказалите се много по-отдавна. 

Освен това, предвид общо двете групи БЦЖ ваксини - "старите" щамове (Токио, Москва, Моро и Бразилия), и "новите" (Пастьор, Дания и Конот), се наблюдават разлики при развитието на COVID-19. Това се дължи на разликите в биохимията на самите щамове, вируленцията им и имуногенетиката им.

По-късно разработените БЦЖ по света са така "настроени", че притежават само алфа и кетомиколични киселини. За разлика от тях, "нашите" - "старите", са с наличие на метоксимиколови киселини - дълговерижни мастни киселини с разклонени вериги, компонент в клетъчните стени на микобактерии със защитна функция, които дават устойчивост на бактериите към някои видове медикаментозно лечение. Те се синтезират с помощта на ензима бета-кетоацил-АПБ-синтаза III, а инхибитори на този ензим се тестват като потенциално средство за борба с туберкулозата.

БЦЖ - Москва/София се остава до около 6 месеца в лимфната система на ваксинираните с нея деца, докато при БЦЖ - Пастьор не се наблюдава жива бактерия в нито един момент след инжектирането. Така имунната система не се стимулира достатъчно ефективно, колкото с ваксинация с "нашия" "щам". Затова и по-ниските нива на смъртност от новия коронавирус там, където Москва/София се прилага. /Източник: Lupa.bg