На какъв етап на развитие са регионите в България, възползваме ли се от възможностите, които европейските програми ни дават, как да превърнем нашата страна в по-добро място за живеене – с тези въпроси към арх. Белин Моллов се обръща Economic.bg:

Сега сме в плановия период 2021-2027 г. Преди 25 г., когато членството в ЕС стана наша национална цел, започнахме да акцентираме върху регионите. Днес, в средата на третия планов период от присъединяването ни в ЕС, имаме достатъчно практически опит и е крайно време да предприемем решителни мерки за преодоляване на задълбочаващите се недостатъци във функционирането и броя на действащите райони на статистиката и планирането в България. Над 15 години пет от нашите общо шест района са на последно място от всичките 311 района в общността. У нас действат предимно политически и субективни съображения, липсва нагласа финансирането не просто да се усвои, а с него да се постигнат

Осезаеми позитивни резултати

Приоритетни области са: икономика, социална политика, здравеопазване, благосъстояние и благоустройство, образование, туризъм, опазване на околната среда, култура и историческо наследство. И всичко се обвързва с професионалната подготовка на хората. Плановете за интегрирано развитие на общините за периода 2021-2027 г. позволяват кръстосано финансиране, за да може, когато даден обект се обнови, не само външната среда да се подобри, но да се повиши и качеството на самото функциониране. Съгласуването и партньорството между различните фондове на практика е много сложно. Всичко зависи от

Човешкия фактор

но в диалога най-често се отстояват не просто добрите крайни резултати, а определени интереси. За интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите общините са задължени да съгласуват помежду си намеренията за изграждане на обща инфраструктура, която е от взаимен интерес. Средствата ще се насочват само към проекти с голяма обществена значимост. Какво става в туризма – създадохме туристически центрове, къщи за гости, хотели – но изведнъж осъзнахме, че ни липсват хора, които да работят там, и започнахме да внасяме кадри от чужбина.

Финансирането не е най-големият проблем. В такива комплексни проекти обикновено се появяват интереси, готови да наклонят везните в своя полза и да провалят добрите замисли от  обществен интерес. Този подход се превръща във възпиращ фактор да се предприемат инициативи, които ще подобрят живота на големи групи от хора.

Преди 20-ина години със сдружение "Болкан Асист“ организирахме и проведохме 

обществени форуми в българските общини.

Дискусиите се провеждаха с няколко кръга от участници: кмет, общинска администрация, общински съветници; представители на бизнеса, на неправителствените организации, природозащитниците, културните дейци, младежите… Имаше осигурено финансиране на проекти, одобрени от такива общински форуми. Габрово, Севлиево Троян, Ловеч, Ябланица бяха сред най-активните. Тогава имаше ентусиазъм, подплатен с визия за развитие, екипност, прозрачност, и се постигаха резултати, защото всички заинтересовани страни имаха представителство и се намираше разбирателство. Направиха се много неща. Като малък пример ще дам изграждането на детската площадка "Шахматна приказка“ в Ловеч – радост за децата и гордост за града. Мина време, станаха промени във властта и днес площадката я няма.

За регионалните планове отговорната институция е Регионалният съвет на всеки от шестте региона. Тези региони трябва да са с население не по-малко от 800 хил. души и да имат общи природогеографски, исторически и други характеристики, да са административно-териториални единици. По-добро райониране за следващия програмен период би било

Страната да се раздели на четири региона

Първият е Дунавският, който включва Видин, Монтана, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра. Вторият е Черноморският регион, в който е цялото Черноморие – с акцент туризъм, пристанища. В него влизат Добрич, Варна, Шумен, Търговище, Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Възраженията са, че Бургас и Варна ще се борят кой от двата града да е център на тази териториална единица. Обзор, например, може да поеме такива функции. Третият е регионът, включващ Тракия, Родопите, Рила, Пирин, долините на Струма и Места, в това число влизат градовете Кърджали, Хасково, Смолян, Пловдив, Пазарджик, Благоевград. В древността хората са се заселили по тези места, привлечени от балнеоложкото "злато“ - минералните извори. В четвъртия регион са София, София област, Перник и Кюстендил. Всеки ден

На работа в столицата

идват много коли с по един-двама души от близките населени места. Пита се защо нямат препитание там, където живеят? Защо по-малките населени места се обезлюдяват и дори да имат дадености за туризъм, те не използват? Община Елин Пелин не е голяма, но показва забележим индустриален размах - този опит може да е пример за други. Препоръчително е да се направи една дъга с наземно метро от Перник, през Обеля, Централна гара, Подуяне до Казичене и към него да се свържат съществуващите спирки на сегашното метро. Такъв проект  ще реши много проблеми и ще намали потока на автомобилите.

Пред нас са три години

през които да приемем промените, свързани с обособяването на четирите региона, и в следващия планов период да се работи с тях. Икономиката, общините, инвестициите, инфраструктурата ще бъдат задвижени по друг начин, когато хората, които влизат в управлението, започнат искрено да спазват клетвата, която полагат, и дават всичко от себе си за благото на народа.

Време е да се възползваме от природните си богатства, от културното наследство, което имаме, и от таланта на хората. Дошъл е моментът да преосмислим държавното, общинското и цялото обществено управление. Но дали ще се намери воля за това…

Арх. Белин Моллов е специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие. Бил е директор на "Софпроект“ – Дирекция "Генерален план на София“, където е ръководил интердисциплинарни екипи за концептуални градоустройствени разработки. Бил е съветник в Столичния общински съвет, зам.-министър на МРРБ, съпредседател на преговорната позиция "Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС. Ръководил е колективи за изработване на нормативна база в областта на устройството на територията и програми за регионално и пространствено развитие, управление на местно и регионално ниво, европейска интеграция и прилагане на кохезионната политика на ЕС. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на "Хартата на градовете“. /Източник: Фокус