Няма промяна в оценката, че санкциите са единственият мирен инструмент, който можем да използваме. По-важно е да разгледаме как САЩ като цяло си представят крайната цел на санкциите спрямо Русия. Това коментира Тихомир Безлов, главен експерт "Сигурност" в Центъра за изследване на демокрацията.

"Никой не иска да постави Русия в ситуация на разпад, това би бил много тежък проблем, тъй като това е ядрена държава, която може да стане непредвидима при разделящи се територии. Скорошно изказване на Шолц ясно подчерта този проблем - Украйна не бива да спечели, но и не бива да загуби. Тя не бива да спечели, защото ако бъде премахнат Путин може да се стигне до по-неприятни сценарии“, смята експертът.

По отношение на ефектите от санкциите оценките са много разнопосочни в зависимост от пристрастията, но е факт че Русия отчете 4% спад в своето БВП за второто тримесечие на 2022 г., посочва Безлов.

Русия тълкува този резултат като устояване на западния натиск, а Западът смята, че санкциите дават своя резултат.

Някои очакваха по-голям спад, но нека не забравяме, че данните са руски, а те спряха да публикуват някои от редовните показатели, които се смятат за стандартни.

Безлов добавя, че Русия вече има опит със санкции от 2014 г. Тогава руската централна банка направи същото – вдигна лихвения процент и после го свали. Сега за разлика от 2014 г. екипът на Путин е в значително по-добра ситуация и по-добре подготвен за тази промяна.

Сега има повишени цени на газа и петрола, Путин изчисли, че след пандемията има прозорец да се възползва от сложната ситуация по света. Подготовката се наблюдаваше още от 2021 г., когато Русия изпразни своите газохранилища в Западна Европа“, отбелязва той.

Това, което изглежда не бе оценено, е, че ще има такива масови инструменти, които ще се използват от САЩ като например замразяването на руските активи и блокирането на руските банки. Имаме радикални ограничения и на пътуванията от и за Русия, като ЕС и САЩ прекратиха полетите и стокообмена.

Тепърва ще виждаме ефектите от това.Подобно нещо не е имало дори спрямо Съветския Съюз, не се е случвало и по времето на най-тежките конфронтации като Виетнам и Кубинската криза, казва той.

Пред много европейски държави наистина предстои тежка зима, но една евентуална рецесия в Европа, дори и да е лека, би се отразила зле и на самата Русия.

"Рискова зима ще има за много страни, включително България, но след това предстои труден период за Русия. Големият проблем на Русия е в нейната зависимост от индустриалната им база, която е модернизирана с европейски и американски технологии. Тепърва се очаква да започне една деградация на тези производствени системи. Вече има такъв пример със Северен поток, макар че това беше преувеличено от Русия. Освен това в момента, в който дойде лоша новина за развитите икономики, петролът поевтинява. Дори лека рецесия в Европа ще доведе до много проблеми в Русия заради спада в цените на горивата“, категоричен е Безлов.