Западнонилската треска не е инфекция, която да зависи от общата увреденост на организма. В литературата, обаче, има данни, че при хора с недобре контролиран диабет вероятността от усложнения е по-голяма. Това коментира в ефира на „Здравей, България” по NOVA здравният консултант на Столичната община и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев.

„Някои хора боледуват, защото имат един специфичен дефицит на имунната система. Произвеждат антитела срещу собствения си интерферон едно – това е белтъкът, който ни пази от вирусни инфекции. Тези хора са по-слабо защитени в този момент, когато вирусът може от кръвта да премине в мозъка”, поясни той. 

Относно симптомите на треската, той каза следното:

„Най-важното е, ако се появяват симптоми от централната нервна система – сънливост, главоболие, дезориентация, прояви на засягането на мозъка, веднага да се търси медицинска помощ. При всички други случаи – температура и болки по мускулите, нещата отшумяват”.

„Вече повече от 6 месеца предупреждавам за възможността за възникване на случаи на западнонилска треска в България поради няколко причини. Първата е лошият контрол на разпространението на комари. Общините закъсняха с пръскането на заблатените терени през пролетта”, смята той. 

Той разказа и откога съществува болестта.

„Вирусът на Западния Нил е открит през 1937 г. в Уганда в Африка. Оттогава ареалът на тази инфекция много се разширява и през 1999 г. започва голямата епидемия в САЩ”, поясни Кантарджиев.

Какво да правим, за да се предпазим от западнонилска треска

Проф. Тодор Кантарджиев призова хората да ползват репеленти и машинки за комари.

„Комарът хапе след залез слънце. Затова са необходими мрежи и комарници на прозорците, и да не ходим на места, където има комари", каза още той.

„Задължително трябва да сме с блуза с дълъг ръкав. Комарът хапе през една фланелка, трябва да сме облечени с две”, поясни още специалистът.