Емил Анчев е вокалист и основател на рок група “Конкурент”. От март тази година в сплотеното семейство на музиканта тъгата е повече от радостта, тъй като красивата му съпруга Ани се бори с рак на стомаха. Емо и Ани имат две прекрасни дъщерички. Емма преживя серия болезнени операции, защото страдаше от болестта на Пертес и благополучно се оправи. Сега обаче откриха рак на Ани, която заедно със съпруга си е участвала благотворително в немалко акции за набиране на средства за лечение на деца и възрастни онкоболни. Сега тя провежда скъпо лечение в Турция. Семейството срещна голяма подкрепа от музиканти, приятели, познати и непознати в последните месеци, но средствата никога не са излишни, тъй като лечението на младата жена продължава. Ето какво сподели пред в. “Доктор” Емил Анчев.- Емо, бихте ли разказали кога и как откриха рака на съпругата ви?
- През март т.г. откриха на съпругата ми карцином на стомаха, съвсем неочаквано, без да има някакви оплаквания. Наложи се операция, при която беше отстранен целият стомах, далакът и двата яйчника. Отношението на медиците е нечовешко в известната столична болница, в която отидохме. После говорих и с други онкоболни и се оказа, че нашите лекари поначало така си говорят - “Айде, дотук беше, нищо не може да се направи.” Няма да ти вдъхнат кураж и да ти кажат, че трябва да се бориш и т.н. Това нещо ни накара да заминем за Турция.

Отначало ни трябваха средства, наши приятели бизнесмени помогнаха и решихме да направим и кампания. Аз самият съм свирил в много кампании за онкоболни деца. Там срещнахме огромна подкрепа, в началото те дори ни прехвърляха пари от техните сметки, за да може да започне лечението. Жена ми не искаше тези средства, но се наложи да ги използваме, защото имахме нужда от тях.

- Какво лечение приложиха в Турция?
- В Турция й направиха 5-месечна терапия с много тежка химия. Тези препарати са много силни. Нещо като балонче стои залепено за нея по 1 седмица и непрекъснато се излъчва медикаментът. Затова тя много тежко понесе химиотерапията - с интензивно повръщане и сериозни странични ефекти. Тя беше 55 кг, сега е 35! Това, че няма стомах, означава, че се храни съвсем малко, като врабче и затова много отслабна. Тя имаше 3 разсейки и последният скенер, който направихме в Турция, показа, че те са стопени и ги няма. В момента продължаваме на химия, която е на хапчета, пак не е лека за понасяне. Понеже не знаем още колко пъти ще трябва да ходим до Истанбул,

кампанията продължава и средства се набират

След 3 седмици трябва да заминем отново за Турция, за да й направят пълни изследвания. Тя се лекува в клиника “Анадолу” до Истанбул. Мислихме за Германия и Израел, но е много по-далече и скъпо. Затова решихме да отидем в Турция - навсякъде лекарите помагат доколкото могат.

- Какви прогнози дадоха лекарите в Турция?
- Казаха, че ще стопират развитието на метастазите и че нещата ще се оправят. В момента разсейките не се виждат. Метастазите бяха две на пикочния мехур и една на дебелото черво. Тук лекари, на които казвам тази прогноза, пак ми се усмихват недоверчиво.

Но знаете, че борбата с тази болест понякога продължава с години. Трябва да минат 5 г., за да те водят в ремисия. През цялото време може да се появи нещо ново, не дай си Боже. Лъчетерапия няма да й правят. Казаха, че ще преборят тумора с химията.

Тук съм много доволен от онкологията във ВМА, където се наложи да я приемат през лятото. Заради тежката химиотерапия и повръщането тя беше с много лоши кръвни показатели, затова я лекуваха във ВМА, вливаха й кръв и различни медикаменти, за да й вдигнат левкоцитите, хемоглобина. Успяха да я закрепят. Страхотни лекари работят там.

- Операцията, която направихте в България, е много сериозна - Ани как се възстанови след нея?
- Когато махнаха стомаха, оставиха червата. Едно от червата се прикрепя и изпълнява функцията на стомах. То е малко и тънко и затова не можеш да ядеш много. В течение на 1 година това черво се разтяга и достига размерите на стомаха ти, така че тогава можеш да се храниш нормално. И аз виждам, че тя напоследък

започна да се храни по 4-5 пъти на ден

Така че последствията от операцията би трябвало да не са големи, след като мине още малко време. Е, трябва да се избягват някои по-дразнещи храни, но това не е нещо толкова страшно.

- Ани нямаше ли никакви симптоми преди да открият рака?
- Не, нямаше. Тя отиде на профилактичен гинекологичен преглед. Откриха й нещо на яйчника и оттам тръгнаха към стомаха, така разбраха за рака. Нямаше оплаквания, съвсем ненадейно беше всичко, което се случи.

Много хора ни подкрепят, има много обич, ние непрекъснато сме с нея. Имаме деца, както знаете, те също имат нужда от нея. Така че вярвам, че ще се справим и тя ще оздравее. Правихме концерти за нея и още ще организираме. Тези неща са важни и много зареждат човека. Сега мислим пак да организираме концерт с БТР, “Сигнал” и др. колеги. Още не сме решили точно кога и къде ще бъде. Няма колега, който да не ме е подкрепил, дори и такива, от които не съм очаквал това. В тази ситуация човек си променя мнението и мисленето за много неща. Много съм благодарен на всички колеги и хора, които ни помагат и подкрепят. Аз също си дадох сметка за какви дребни неща и глупости съм се нервирал и колко безсмислено е било всичко това. Само човек, който е минал по този път, може да го разбере. Хората не оценяват много неща, но то винаги е така за всичко, за съжаление. Трябва нещо да те препъне, за да оцениш това, което си имал или си загубил.

Дарителска сметка

БАНКА ДСК
BIC: STSABGSF
IBAN: BG81STSA93000022619420
Титуляр: Ани Петкова Анчева

Стотици подкрепят семейството

Ще говоря, ще пиша, ще моля...

Ще го направя с открито сърце, защото съм горда, че познавам делата на Емо и Ани. Защото в тяхно лице аз имам приятели.

Защото... никога не чух от тях извинение от сорта на “Заети сме”, “Имаме участие”, “Децата” - НЕ!

Тази снимка говори повече от мен самата. Ани, Емо и двете им прекрасни дечица... До тях са Светли, вечна му памет, Зарина, вече едно здраво дете, Антон. А в ръцете си държат флаери с лика на двегодишната Стефи, на която държавата подписа смъртната присъда. Днес тя е здраво и щастливо дете. Днес тя е на четири години и седем месеца. (Знам дори и месеците й, защото майка, която е измъкнала детето си от лапите на смъртта, брои дори дните. При всеки разговор с майката на Стефи тя ми споменава точно на колко е станала).

Емил Анчев, Ани Анчева... вие винаги сте били част от Доброто!

Вие винаги намирахте и намирате сили и време за чуждата болка.

Днес тази болка изпитвате и на собствен гръб. Но аз знам, вярвам, че Доброто винаги се връща!

Загубихме много приятели, но и спасихме много други. И ако днес пиша всичко това, то е за да ви запозная с Човеци!

Да ви кажа - Помогнете, споделете, отделете малка сума, но от сърце, за да помогнем на Ани!

Дани, Стефи, Светли, Амелия, Бети, Иво... - много още имена мога да изброя, но това не са просто имена. Това са реални деца с тежки съдби. Деца, на които не само са помагали и помагат, а са техни приятели. Деца, с които се срещат, смеят се, споделят болки и тревоги.

Деца, на които вдъхват сили и кураж. Дарявали са кръв, посещавали са ги в домовете им, организирали са събития, набирали са средства... За съжаление, някои от тях изпратиха в последния им час. Мир и покой на душите им!

За тези хора днес отправям апел. За тях днес пиша и моля...

БЛАГОДАРЯ на всеки Човек, който ще сподели апел, ще отдели малка сума според възможностите си, за да помогне на една млада майка да живее, да отгледа с любов прекрасните си рожби.

Човешко е! Застраховка ”Здраве” НЯМА, но Човечността в българина е жива!

Няма голямо и малко дарение, има приятелска ръка, подадена в точното време.

Написано от Красимира Стефанова през юли т.г.

Маргарита Благоева/БЛИЦ