Още една страна на кризата в нашето здравеопазване се вижда в европейската статистика - България е единствената страна в ЕС, където употребата на антибиотици не спада, а напротив - покачва се. Това показва доклад на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ЕCDC), пише segabg.com.

В последните десет години в цяла Европа почти без изключения консумацията на антибиотици намалява. Невинните години на злоупотребата с тях приключиха с растящата резистентност, която все повече тревожи здравните власти по света. Допълнително лошият им образ се допълни и от невидимата употреба на антибиотици в животновъдството. По ред причини пандемията ускори този процес на постепенно намаляване, като през 2020 г. има отчетлив спад на употребата на антибиотици в Европа с едно единствено изключение - България.

Средната употреба на антибиотици в 29 страни от ЕС/Европейска икономическа зона е 16,4 дневни дози на 1000 души население по последни данни на ECDC, които са за 2020 г. У нас консумацията е много по-висока - 22,7 дневни дози на 1000 души. Тази мерна единица има за цел да покаже употребата на антибиотици извън болниците. Показателят дава груба представа каква част от населението се третира с антибиотици в даден момент, отбелязват от центъра.

В Нидерландия, която употребява най-малко антибиотици, за 2020 г. показателят е почти три пъти по-малък от нашия - 8,5 дневни дози на 1000 души. Ако може да служи за някаква утеха, България не е първенецът на ЕС с най-голяма употреба - далеч пред нас са Кипър с 28,9, Гърция с 28,1 и Румъния с 25,2.

През 2011 г. обаче - първата от наблюдавания в доклада 10-годишен период, сме били в доста по-благоприятна позиция - употреба от 18,3 дневни дози на 1000, по-малко отколкото в Белгия (25,4 тогава, но 16,6 сега), Франция (25,1 тогава, а сега 20,3), Италия (25,1 тогава, 18,4 сега) и пр. За целия 10-годишен период навсякъде с изключение на България и Кипър има намаление, като то достига 6,4% във Финландия.

В разбивката по видове лекарства страната ни изпъква в две групи. У нас през 2020 г. има употреба на антибиотици от групата на макролидите, линкозамиди и стрептограмини, която надхвърля два до три пъти тази в останалите европейски държави. В групата на макролидите попада антибиотикът азитромицин, който масово бе изписван у нас при COVID-19 и който бе обект на много спорове в медицинските среди, като в крайна сметка приложението му за коронавирусна инфекция бе заклеймено като безмислено и даже вредно. 5,7 дневни дози на 1000 души население са изписвани от тази група антибиотици у нас, докато средното за ЕС е 2,4. Голяма употреба спрямо останалите имаме и на препарати от групата на хинолоните (синтетични химиотерапевтици с бактерициден ефект) - 3,3 дневни дози на 1000 при 1,2 за ЕС.

Голяма е употребата на антибиотици и в нашите болници - по този показател сме изпреварени само от Латвия, Литва и Малта. У нас в болниците са прилагани 1,98 дневни дози на 1000 души население, докато средно за ЕС/ЕИЗ този показател е 1,57.

Според друг доклад - на европейската мрежа за наблюдение на потреблението на антибиотици, между 2019 и 2020 г. тяхната употреба е спаднала с 18,3% в ЕС/Европейска икономическа зона. Една част от този спад се дължи на факта, че благодарение на локдауните и изолацията респираторните заболявания бяха в пъти по-малко от обичайното и това рефлектира в намалена употреба на антибиотиците, използвани за тяхното лечение. Допълнително намаление има и от затруднения достъп до лекари, които да изпишат рецепта за тези медикаменти. В този доклад България е откроена като единствената с увеличение на антибиотиците през тази първа половина на пандемията, като почти изцяло вината се хвърля на масовото предписване на азитромицин.

Наред с презастраховането на лекарите, у нас 43% от хората се самолекуват с антибиотици, според едно анкетно проучване, огласено миналата есен. 59% погрешно считат, че антибиотиците са ефикасни срещу вирусни инфекции, а 53% вярват, че помагат срещу простудни заболявания и грип. Масово се използват широкоспектърни антибиотици, което в комбинация с честа рехоспитализация води до разпространение на резистентни микроорганизми, предупреди тогава доц. Иван Иванов, завеждащ Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ в Националния център по заразни и паразитни болести.

Резистентните към антибиотици бактерии представляват опасност за всички нас, защото причиняват инфекции, които трудно се поддават на лечение. Самолечението с антибиотици е безотговорна употреба на антибиотици, посочват от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.

"Ако вземаме антибиотици многократно и неправилно, ние допринасяме за увеличаването на резистентните към антибиотици бактерии, един от най-сериозните световни здравни проблеми. Така че, ако в някакъв момент от живота Вие, Вашите деца или други членове на семейството се нуждаят от антибиотици, възможно е те вече да не действат", предупреждават още европейските здравни експерти.

Под самолечение се разбира:

- приемането на останали от предишни лечения антибиотици без първо да се консултираме с лекар;

- получаването на антибиотици в аптеката без рецепта.