Медицински журнал признава, че лекарите не са наясно какво причинява продължителните симптоми, задържащи се дълго след като острата инфекция е преминала, пише Lupa.bg

Една от статиите в последният брой на журнала (април 2024) e посветена на нововъзникналата болест, наречена Long COVID. Публикацията започва с уточнението, че „няма консенсус по въпроса какво причинява продължителните симптоми на COVID-19, задържащи се дълго след като острата инфекция е преминала“.

Казва се още, че „всъщност няма дефиниция за дълъг COVID и в момента служителите в общественото здравеопазване действат на сляпо, когато става въпрос за продължителен COVID и COVID ваксинация“. 

По-нататък се описват симптомите, приписвани на това състояние, както и липсата на точно установен брой пациенти, страдащи от него. Предполага се, че са стотици хиляди и че в резултат на продължително влошеното си здраве, тези хора са загубили и продължават да губят работните си места, кариерите, доходите, приятелствата, социалния живот, надеждата за възстановяване и психичното си здраве. 

Публикацията продължава с това, че доставчиците на първична здравна грижа се нуждаят от повече насоки от страна на федералните власти относно потопа от случаи на дълъг COVID и е наложително да бъдат обучени как да го диагностицират и как да го третират правилно. Допълва се, че въпреки наличието на специализирани COVID клиники в някои щати, те не са от голяма полза за пациентите с дълъг COVID и не правят за тях нищо друго, освен да ги вписват в статистиката.

После следва по-интересното:

„Съществуват опасения, че ваксинацията срещу COVID-19 сама по себе си може да предизвика дълъг COVID (наричан разговорно „Long Vax(x)“. Шиповият протеин на SARS-CoV-2 проявява патогенни характеристики и е възможен причинител на дълъг COVID както след инфекция със SARS-CoV-2, така и след ваксинация срещу COVID-19. Ваксините срещу COVID-19 използват модифициран, стабилизиран префузионен шипов протеин, който има сходни токсични ефекти с вирусния си аналог“.

„Множество проучвания показват повишен риск от миокардит след ваксинация с mRNA, кодираща спайк протеина на SARS-CoV-2.

След навлизане в кръвообращението, mRNA ваксините могат да доведат до експресия на шиповия протеин в мускулната тъкан, лимфната система, кардиомиоцитите и други клетки на тялото. При получателите на две или повече инжекции с mRNA ваксина се наблюдава класово превключване към IgG4 антитела. Необичайно високите нива на IgG4 от своя страна при податливи индивиди могат да доведат до автоимунни заболявания, рак, миокардит и други болести, свързани с IgG4“.

„Има ясна връзка между бустерната ваксинация срещу COVID-19 и честотата на симптомите, асоциирани с дълъг COVID, което допълнително засилва опасенията на служителите в общественото здравеопазване. Очевидно е необходимо допълнително проучване на устойчивостта на вирусната mRNA и вирусния протеин, както и техните клетъчни патологични ефекти след ваксинация (с или без инфекция). Тъй като ваксините срещу COVID-19 бяха одобрени без налични данни за дългосрочна безопасност и могат да предизвикват имунна дисфункция, би било прибързано да се приема, че прекарана SARS-CoV-2 инфекция е единственият фактор за появата на дълъг COVID“. 

Публикацията завършва с това, че дългият COVID представлява предизвикателство за лекарите, здравните администратори и институциите за обслужване на пациенти в момент, в който здравната система е и без това претоварена от други хронични здравни проблеми. Независимо от това обаче, по отношение на разбирането на причините за дълъг COVID са нужни повече усилия и по-добри резултати, отколкото през последните три години, откакто е докладван първият случай. 

Ето такава „подходяща, основана на доказателства и ясно артикулирана“ информация получиха този месец всички лични лекари в Австралия, докато други лекари, други лекарски съюзи и други видни общественици (и дори уебсайтът на Европейския съюз) продължават да насаждат, че mRNA ваксините са безопасни и ефективни и „сам по себе си, шиповият протеин не може да ви навреди“. А СЗО пък директно твърди, че най-добрата защита срещу дълъг COVID е да приемеш поканата за поредния бустер.

Историята има продължение и в Испания. Тамошният здравен министър информира неотдавна целокупното население, че „да, постъпва информация за много инфаркти, миокардити и ракови заболявания от лекарите и било вероятно ваксините да имат много общо с това, но тъй като ваксинацията е била доброволна, правителството нямало намерение да обезщетява пострадалите.“… 

Журналът Australian Journal of General Practice, което се превежда като Австралийски журнал за обща [медицинска] практика се публикува ежемесечно от Кралския австралийски колеж на общопрактикуващите лекари и има за цел „да предоставя подходяща, основана на доказателства, ясно артикулирана информация на австралийските общопрактикуващи лекари (GP), за да им помогне да предлагат най-висококачествени грижи на пациентите си… Всички статии в журнала подлежат на експертна проверка и оценка, преди да бъдат приети за публикуване“. 

Главен редактор на журнала е проф. Дейвид Уилкинсън (практикуващ лекар и бивш декан на Университет Куинсленд), годишният брой прочити (онлайн и печат) на журнала възлиза на около 3 милиона, а читателската аудитория включва общопрактикуващи лекари, регистрирани специализанти по обща медицина, международни медицински дипломанти, академици в областта на първичната здравна помощ, студенти по медицина, специалисти от международните сектори на здравеопазването и образованието, както и пациенти и болногледачи.