Застрахователна компания намали обезщетенията на роднините на прегазен перничанин от пияна съдийка на 1/4 от присъденото от съда.Така вместо 80 000 лв. дъщерите на загиналия Йордан Велев /61 г/ - Албена и Даниела, ще получат 20 000 лв.Трагедията се разигра на 28 ноември 2007 г. на външноградската магистрала в Перник. Йордан бил на гости при снаха си Цветанка. Около 18 ч. тръгнал на работа в близката автомивка, където бил пазач. На магистралата обаче бил пометен от пияната съдийка Виолина Личева. През трупа му след това минали още две коли. Според медицинската експертиза в столицата съдийката е карала с 3,08 промила алкохол в кръвта. Личева бе наказана с 3 години условно и изпитателен срок от 5 г. Както и да заплати кръвнината на роднините на загиналия."Оказа сe се, че жената няма тези пари. Съдия-изпълнител описа 1/3 от къщата й, която обаче няма как де се продаде на части. Затова обезщетението трябва да бъде платено от застрахователната компания "Български имоти", където тя е сключила "Гражданска отговорност". Оттам обаче ни изпратиха писмо, с което ни уведомяват, че то е в размер на 20 000 лв. Затова заведохме дело срещу "Български имоти", което загубихме", поясни дъщерята на загиналия Албена Борисова.Мотивите на застрахователната компания били, че пострадалият има принос за собственото му увреждане. Роднините на загиналия обжалват решението във Върховния апелативен съд.СЪВЕТЪТ НА СПЕЦИАЛИСТААдвокат Силвия Иванова: Да търсят правата си по съдебен редСмърт, причинена на лице вследствие на пътно-транспортно произшествие  представлява непозволено увреждане.Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажилана отговорността, както на прекия причинител, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нената форма – умисъл или непредпазливост.Следователно, основателността на предявените искове за обезщетение за неимуществени за непозволено увреждане предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретно твърдяната фактическа обстановка.Наследниците на починало лице, вследствие на ПТП са от кръга на лицата, които могат да претендират и да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди със смъртта на наследодателят им.Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен с нормата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която този размер се определя по справедливост като се вземат впредвид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания, както и обстоятелства относно съпричиняване за вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва да взема предвид характера и степента на увреждането по отношение на ищците във връзка със смъртта на техния наследодател, както и емоционалната връзка между починалото лице и неговите наследници, страданията от неговата загуба, възрастта на починалото лице и на неговите наследници, обвързаността на всеки от наследниците с него, обстоятелствата при които е настъпила смъртта, както и практиката на съдилищата относно размера на обезщетенията в аналогични случаи, но съотнесени към конкретиката на даденият казус, и съпричиняването от страна на пострадалото лице.В конкретният случай, считам, че  обстоятелството, че увредените са се снабдили с осъдително решение - в случая присъда срещу причинителя на вредите, не ги лишава от възможността да търсят следващото му се обезщетение от застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента по чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането, което последният по силата на закона следва да го обезщети. Няма спор, че правоимащите не могат да получат обезщетение за едни и същи вреди едновременно от прекия причинител на увреждането и от застрахователя по застрахователния договор, но тъй като притежанията им срещу тях са в съотношение на алтернативност, всяко от тях може да бъде упражнено, докато вземането им не е погасено поради плащане. Тъй като деликвентът не е заплатил присъденото обезщетение на ищците, а застрахователят доброволно се е съгласил да изплати само част от него, за тях е налице правен интерес да търсят по съдебен ред пряко от последния  заплащане на остатъка от дължимото им справедливо обезщетение за обезвреда.