Шеф Иван Манчев и този сезон е номер едно с хитовото шоу „Кошмари в кухнята” по Нова тв. Виртуозът в кулинарията определено е и най-добрият актьор сред топготвачите. Тайната на неговата харизма е естественото поведение пред камерата и чувството му за хумор. 
Като професионалист шеф Манчев е истински кошмар за всеки немарлив и безхаберен собственик на ресторант в България. А сгафилите готвачи удостоява със своя  справедлив гняв и смазваща ирония.
Иван Манчев е минал през всички кариерни стъпала в своята професия. През 1993 г. започва работа в "Кемпински - Хотел "Зографски" и не след дълго става главен готвач там. Специализирал е в Германия и Швейцария в ресторант със звезда "Мишлен". Основател е на "Българската асоциация на готвачите". Собственик е на верига ресторанти „Кактус”. 

-    Шеф Манчев, по-слаб или по-внушителен визуално трябва да е един истински шеф?

-    Ами такъв като мен, предполагам. Не съм от най-слабите, но поне се стремя да бъда /смее се/. 

- „Кошмари в кухнята” продължава да е най-атрактивното шоу и този сезон. На какво се дължи това – на вашия артистизъм, на колоритните герои, които откривате или на кошмарите в кухните на родните ресторанти?

- Причините са комплексни. „Кошмари в кухнята” е уникално социално предаване, истински феномен за българския пазар. Защото показвайки проблемите в ресторантите, ние изкарваме и проблемите на хората. И се опитваме да ги решим. Моята задача е да сблъскам ресторантьорите с действителността, дори това да е кошмарно болезнено. Всичко в предаването е абсолютно натурално. 

- Някои хора казват, че като гледат мръсотията в ресторантите, които показвате, спират да ходят в заведения? 

- Това е проблем на хората. Българинът трябва да се научи бъде взискателен, да знае какви места посещава и да не пренебрегва личното си здраве. Тъкмо затова нашето предаване помага – зрителите да се научат, когато отидат на ресторант какво да гледат, за да разпознаят качеството. Затова участието ми в „Кошмарите” за мен е мисия. 

- А може би зрителите ви харесват и защото не страдате от излишен снобизъм, за разлика от други ваши колеги, които отбъскват от екрана?

- Не смятам, че колегите отблъскват. А пред камерата аз съм такъв, какъвто съм и в живота. 

- Готин.

- Е, мерси /смее се/.

- С какво ще ни изненада новият сезон на шоуто?

- Сериите са много забавни, защото участват различни герои с различни проблеми. Всеки епизод сам по себе си е интригуващ - в един решаваме проблемите на семейството, в друг – проблемите с мениджмънта и пр. Хората са различни, а проблемите понякога са едни и същи. И когато ресторантите не им вървят, те спират да печелят и дори започват да се отгечват, ние идваме и им помагаме. Зрителите затова ни харесват.

- Много често ви се налага да се изявявате и като семеен терапевт?

- Всеки бизнес си има и човешки проблеми. Когато можеш да помогнеш дори с някаква блага дума, мисля, че хората го оценяват. Ние сме част от живота и от функцията на този живот. 

- В коя кръчма успяха да ви вбесят най-много, да чакаме ли чутовен скандал като в индийския ресторант от миналия сезон например?

- Вижте, ние не правим скандали. Когато нещата не се случват както трябва, като професионалист съм доста взискателен. Такъв съм и в живота, такова е поведението ми и в моите ресторанти. Скандалът се нажежава, когато хората не си вършат добре работата и демонстрират безхаберие. Тогава се получават по-интересните и шумни моменти, за които питате. Този сезон пак ще ги има, но няма да са „Уау!” като в индийския ресторант на Капка Кумар.

-    Но хората искат да гледат шеф Манчев тъкмо побеснял – тогава е най-интересен...

-    Е, да, аз побеснявам чат пат. 

-    В коя кухня видяхте най-големия кошмар този сезон?

-    Кошмарът в кухнята най-много го обичам в мисленето. Когато човек тръгне да прави някакъв бизнес и е инвестирал пари в него, не трябва да работи с безхаберие. Аз като човек, който се занимава с тая работа, съм изключително взискателен към нея. Хората сядат и решават да отварят заведение. После започват големите проблеми. Защото те трябва да разбират от това, което правят. Не може ей така – хрумнало ти нещо и изведнъж почваш да правиш ресторант. Така не става. Трябва да минат години, да си изминал целия път, за да направиш нещо добро. 

-    Как клиентът да се ориентира кой ресторант е добър – по обстановката, обслужването, кухнята? Кой е знакът за качество?

-    Първо трябва да гледа менюто. То е лицето на ресторанта. Когато видите меню, в което има 67 салати, 17 предястия, 37 сновни, после има 33 вида суши, 16 десерта – това говори за тотална липса на концепция, на каквато и да е мисъл в работата. Това си е мърлявщина. Менюто трябва да е късо, но с достатъчно предложения, за да може клиентът да направи своя избор. Голямото меню говори за едно: фризери! Всичката храна в такива ресторанти е застояла. Когато видите меню с общо 30-40 предложения, значи нещата са сериозни и може да останете в това заведение. Предложенията в моите ресторанти са около 42. 

-    В момента хората са се вманиачили да ядат киноа, табуле, нахут, сурови продукти и пр. Това ли е новият закон в храненето и скептичен ли сте към тази мания?

-    Въпрос на вкус. Хората първо трябва да обърнат внимание на здравето си. И това, което поглъщат в организма си, да не е прекалено много. Има си определени часови пояси, когато трябва да се яде. Освен това ако ти ядеш киноа, а с нея некачествено сирене или месо, кое му е здравословното?
В моите ресторанти храната е абсолютно прясна, няма нищо замразено, стоката ни идва всеки ден, знам кои са ни доставчиците, проверявам ги – всичко това води до качество. Затова и менюто ни е малко.

-    Бихте ли предложили някое по-оригинална рецепта за Великденската трапеза?

-    Аз бих ял агнешки котлети, поднесени с един хубав печен сос, а традиционната дробсърма бих сменил с дробсърма от лапад. На нашата трапеза ще има и розови домати с хубаво сирене, много обичам и салата с лук, маслини и фино нарязан домат. 

-    Кой е шефът в кухнята във вашия дом – вие или жена ви и критикувате ли я много?

-    Шефът в кухнята у дома е съпругата ми. Тя няма нужда от критика, справя се прекрасно. Много е добра.

-    Със съпругата ви ходите ли често на ресторант или сте домошари?

-    Задължително по 3-4 дни в седмицата сме си вкъщи, когато имаме възможност. Гледам да се прибирам да вечерям с децата, за да можем да се виждаме. Моят живот е много динамичен, свръзан с много работа и за мен е важно вечер да видя децата, съпругата ми, да си обменим по няколко думи. Но разбира се излизаме и навън. Не може един ресторантьор, който уважава себе си, да не проверява конкуренцията. Така се създава и кулинарна култура - с много пътуване и много опитване. 

-    Кои са вашите любими ястия?

-    Телешки стек, сарми – лозови и с кисело селе, обичам много паста,  също и японска храна. 

-    А как да се представим добре пред гости – кое е сигурното, на което трябва да заложим, така че хем да е вкусно, хем да е и модерно и ефектно?

-    Ако ги посрещате за пръв път, винаги трябва да избирате между стандартните неща – пушена риба като предястие, месо – свинско или телешко, салата с хубави розови домати, прясно сирене, поднесени по оригинален начин. Всички обичаме шунка, но е добре да поднесем прошуто или специална пушена шунка, с която човек няма как да се издъни. 

-    Има ли шеф Манчев конкуренция сред другите кулинарни шоута в ефира?

-    Не, не бих казал. Различните кулинарни предавания са добре дошли за развитието на културната култура. Ние не сме конкуренти, ние сме приятели. Андре Токев е един от най-добрите ми приятели, Виктор ми е съученик и приятел. Всеки е конкуренция на собственото си поприще. 

-    Но и във вашата гилдия се прокрадва завистта?

-    Няма проблем. Не обръщам внимание. Просто си върша работата и гледам да се справям добре./Retro.bg