55-годишен мъж, държан принудително над осем години в дом за възрастни спсихични разстройства при нечовешки условия, осъди държавата в Страсбург.Щеполучи 15 000 евро обезщетение за преживените мъки и страдания.Руси Станев е роден в Русе, където е живял до края на 2002 г. Освидетелстване за шизофрения  през1975 г., а 15 г. по-късно заради заболяването му е определена 90%нетрудоспособност. Получава пенсия за инвалидност.През 2000 г. единствените му роднини - полусестра му и втората съпруга набаща му, задействат процедура по поставянето му под запрещение чрез прокурор.Русенски окръжни съдии разговарят със Станев, вземат предвид болестта му и ченяколко пъти е бил в психиатрична болница.Преценяват, че състоянието му не е толкова сериозно, и го поставят подограничено запрещение, а не пълно, каквото е искането. Станев обжалва решениетоим, но Апелативният съд във Велико Търново го потвърждава.С него се отнема правото му да решава сам - по закон може да сключваобикновени дребни сделки, за да задоволи текущите си нужди, и да разполага стова, което е изкарал със собствен труд. За всички други правни действия сеизисква съгласието на попечителя му.Тъй като роднините му отказват, за попечител на Руси е назначена служителкаот общината в Русе. Тя се обръща съм социалните служби и през декември 2002 г.Станев е настанен в дома за възрастни с психични разстройства в с. Пастра,община Рила.Това става със споразумение, за което никой не го информира. Не му казватзащо го местят на 400 км от родния му град, нито колко време ще прекара в дома,който е изолиран в планината. Най-близкото село - Пастра, е на 8 км и до него сестига по черен път.Условията в дома, обитаван само от мъже с психични разстройства, санечовешки. Трите сгради са построени през 20-те години на миналия век, всяка оттях има двор, заграден с висока метална ограда.Пред 17-те евросъдии, разгледали жалбата му, Руси описва дома като "рушащ сеи мръсен". Рядко имало отопление през зимата, затова бил принуден да спи спалтото си. Делял стая от 16 кв. м с още четирима мъже и на практика леглата имбили залепени едно за друго.Разполагал само с едно шкафче, в което да държи дрехите си, но предпочиталнощем да ги пази в леглото си от страх да не му ги откраднат или заменят съсстари. Нямал свой комплект дрехи - след прането не му давали тези, които еползвал дотогава.Храната не достигала, била с лошо качество. Имал достъп до банята веднъжседмично. Тоалетните били на двора - дупки в земята, покрити с ламарина.Единственото развлечение на Руси в дома били телевизор, шахматна дъска иняколко книги - били в обща стая, която се ползвала до 15 часа, след това язаключвали. Тя не се отоплявала през зимата - стояли там облечени с палта, шапкии ръкавици.Същото констатира и делегация на Европейския комитет за предотвратяване наизтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание, която посещава домав с. Пастра в края на 2003 г.Според доклада й, който 17-те евросъдии цитират подробно в решението си,условията в дома са "нечовешки и унизителни". Подчертава се, че обитателите муса лекувани само с лекарства, без никакви терапии, и водят пасивен, монотоненживот.След настаняването му в дома попечител на Руси става директорът наинституцията. Само с негово разрешение може да го напуска. Станев редовно ходелдо с. Пастра, където помагал на селяните и в местния ресторант. Три пъти ходилдо родния Русе за по 10 дни. Последния път не се върнал в дома навреме и билиздирен с полиция.За престоя в дома Руси е плащал - удържали са 80% от пенсията му заинвалидност. През 2008 г. тя е била 130 лв., т.е. 65 евро. Останалите 20% билиза лични нужди, но пред евросъдиите Станев твърди, че не е имал достъп до тях.От решението става ясно, че през февруари 2007 г. социалните са му отпусналимесечна помощ - 16,50 лв. Две години по-късно тя е увеличена с три лева.В края на 2004 г. Руси започва да търси съдействие от различни институции, зада бъде вдигнато ограниченото запрещение. Тъй като именно заради него той неможе да се обърне към съда, моли това да направят прокуратурата и кметът наобщина Рила. Те отказват, директорът на дома - също. Аргументират се сдиагнозата му и със заключения на лекари и социални работници, че Станев неможел да се справя сам и домът бил най-подходящото място за него.Моли за съдействие и Българския хелзинкски комитет, представители на койтопосещават дома през 2005 г. Със случая се заема адвокат Анета Генова.През 2006 г. по настояване на защитника Станев е прегледан от психолог ипсихиатър, различен от този, който посещавал дома веднъж месечно.Те оспорват диагнозата "шизофрения", защото няма всички симптоми, иконстатират, че състоянието му се е стабилизирало без никаква терапия, само слекарство.Двамата специалисти предупреждават, че престоят на Руси в дома е вреден заздравето му и е по-добре да му се позволи да се върне в обществото.Също през 2006 г. с помощта на адвокат Генова Станев подава жалба и доСтрасбург. Тя е разгледана от Голямата камара на Европейския съд по правата начовека - 17 съдии. На заседанието, проведено на 9 февруари м.г., присъства иРуси.Почти година по-късно съдът постанови, че в случая със Станев България енарушила пет текста от Европейската конвенция за правата на човека.Евромагистратите са категорични, че психичното заболяване само по себе си нее основание за настаняването на болния в специален дом. "Затварянето" му там еоправдано само ако психичното разстройство е сериозно и създава риск за болния иоколните, това е установено от съд и е определен срок. Ако някоя от тезипредпоставки липсва, настаняването в специален дом всъщност е лишаване отсвобода.Страсбург изтъква още, че Станев не е имал възможност да се обърне директнолично към съд - да оспори настаняването си в с. Пастра.Освен това, тъй като по българския закон настаняването в дом не е лишаване отсвобода, Станев не може да съди държавата и да иска от нея обезщетение занезаконно задържане.Според Страсбург всеки човек, поставен под запрещение, трябва да може да сеобръща към съда лично, когато иска то да бъде вдигнато, и пак да взема решенияза себе си самостоятелно, а не да зависи от волята на попечителя си.Евромагистратите посочват, че 17 европейски държави дават пряк достъп до съдна всички хора, поставени под запрещение, без значение дали то е ограничено, илипълно.Нарушена е и забраната за нечовешко и унизително отнасяне, категоричен еСтрасбург, имайки предвид условията на живот в дома в с. Пастра. Съдът отчитафакта, че в края на 2009 г. домът е ремонтиран частично и условията в него са сеподобрили, но не приема оправданието, че това не е направено по-рано зарадилипса на пари./24 часа