Собственици с колекционерска стойност заляха онлайн платформите за покупка и продажба, показа справка на „Монитор“. Сред хартиените спомени от не толкова далечното социалистическо минало се нареждат и поздравителните картички. Сърфирайки из мрежата, можем да открием още и някои от емблематичните телевизори, компютри и радиограмофони за онова време, пише Монитор.

За да се сдобием с две издания на вестник „Работническо дело“ от 1955 и 1985 г., ще трябва да броим около двайсетачка. Търговецът посочва, че ако си закупим и двата артикула, ще получим 50% отстъпка от цената на по-евтиния. Част от колекционерите пък си оставят „вратичка“ в офертата, обявявайки „цена по договаряне“. Такова е предложението за продажба на вестниците „Ехо“ и „Вечерни новини“ от 1987 г., както и издавания в Търговище по времето на соца „Знаме на комунизма“. „Отечествен фронт“ пък се предлага за 3 кинта. Впечатление прави офертата за съветския официоз „Правда“ от 1988 г., когато в разпадналата се червена империя се вихри перестройката на Горби. Броят на изданието се предлага за 50 лв.

Между някогашните хартиени новинарски издания се крият и соцпоздравителните картички, на които е запечатано Българското Черноморие, преди да бъде застроено. Носталгия носят още честитките, които всяко дете си е изпращало с приятел от друга държава.

Така например малък албум с 12 картички от Несебър или такъв с 9 снимки от Албена ще ни струва 5 лв., или малко над 0.40 лв. за брой. Двойно по-евтина излиза картичката от руска колекция със 78 екземпляра, изобразяващи езерото Байкал, град Братск и сибирското цвете - общо 15 лв., или по около 0.19 лв. за брой.

В категория „електроника” на сайтовете за онлайн продажба пък може да бъде открит транзистор ВЕФ, познат още като „мечтата на селските ергени“, на цени от 20 до 140 лв. Максималната е за юбилейната серия по случай 30-годишнината на завода в Рига, днешна Латвия. Онлайн се продават още транзисторът „Ехо“ от 1968 г. и съветският му „другар“ „Марс“ съответно за 19 и 35 лв. В онези години пък по-големите късметлии успяваха да си купят подобни радиоприемници от “Кореком“. Така например за японски транзистор Koyo с 4 батерии се е налагало да броят по 12 долара.

През 60-те и 70-те години на миналия век сред най-желаните луксозни вещи се нареждат и радиограмофоните. Днес обаче антиките могат да бъдат купени от всеки само с един клик в мрежата. Така например изделие от марката „Лира“, произведено у нас, се продава за 130 лв., друг търговец пък е обявил цена едва петдесетачка. Първата българска марка „Балкан“ вече се открива трудно и в обявите не е указана цена. Най-високата цена за радиограмофон от онова време е за „Сириус 309" от 1975 г., който се търгува за 199 лв. Освен музикалното оформление за купоните с приятели забавления по времето на соца осигуряват и първите телевизори, произвеждани у нас - „Опера“. В средата на 60-те години те се продават за 265 лв. или малко под 5 минимални работни заплати. Бърза сметка разкрива, че въпросните средства биха били достатъчни на едно българско семейство да си закупи почти 300 кг краве сирене, което се е търгувало в бакалиите за 0,90 лв./кг. Към момента телевизорите се предлагат по сайтовете за обяви на цени от 35 до 166 лв.

Друга дефицитна стока по време на социалистическото управление се оказват и шевните машини „Юнион“, които вървели на цени от 120 лв. през 60-те - сума, достатъчна да покрие сметките за парно за цяла година на тристаен апартамент в София.

Освен техниката за дома сред страниците на онлайн магазините се „спотайват“ още редица български изобретения. Едно от тях е военнополевият телефон „Цар Борис III“, който се произвежда за пръв път през 1937 г. във Военно-инженерната фабрика в София. Според експерти телефонът е истинска шпионска машина, с която могат да се подслушват войници на вражеска линия. Няколко години по-късно - през 1944-та, българските военнополеви телефони продължават да се развиват, но в сериите Б-ТАИ и ТАО. Именно такъв може да бъде открит в платформите за търговия в мрежата. Срещу 40 лв. можем да се сдобием с работещ ТА-57. Търговецът посочва, че при включване към захранване се чува звук в слушалката.

Вероятно най-впечатляващите екземпляри са първите компютри, произведени у нас. Първият персонален такъв е ИМКО 1, създаден е през 1979 г. от инженерите Иван Марангозов и Кънчо Досев в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН. От следващия ИМКО 2 са произведени едва 500 бройки. Той обаче не се пуска за свободна продажба, а се разпространява единствено в армията, предприятията и училищата. Макар в мрежата да не могат да бъдат открити оферти за машината, не липсват публикации на колекционери, които биха желали да си закупят такава на разумна цена. Първият български сериен компютър пък е „Правец 82“, произвеждан в периода 1983 – 1986 г., който струва над 4100 тогавашни лева при средна работна заплата от 100-120 лв. Към днешна дата работещ такъв можем да си купим за 550 лв.

Макар компютрите по онова време да не са били стока, която всеки би могъл да си позволи, едва ли има човек, който да не е използвал някой от уличните телефони, напомнящи за миналото и до днес. През 1983 г. в Института за изчислителна техника се разработва първият български фонокартен телефон. За да можем да използваме някой от тях обаче е трябвало да разполагаме и с фонокарта, заредена за определена сума, чийто единствен издател по времето на соца са били пощенските станции. За разлика от познатите на повечето хора нови фонокарти, при старите такива информацията не се записва на чип, а върху магнитната лента на гърба им. Най-старият вариант на фонокартата не може да бъде открит в мрежата, комплект от 110 нови такива обаче можем да си купим срещу 25 лв. Над 11 бона искат за обновен „Трабант“.

Важно място в обявите за антики от соца имат колите, които са станали символ на онези времена. Сред най-търсените и редките са произвежданите в бившата ГДР трабантчета.

В един от специализираните сайтове за продажба на коли собственик на обновено пластмасово возило е обявил цена от 11 111 лв. Иначе за по-неподдържаните модели от източногерманската кола, купени по времето на соца у нас, цените започват от 700 кинта. Повечето обяви обаче са за над един бон.

От същата цена тръгват и офертите за друг символ на стария строй „Москвич“ 412. За най-скъпия се искат 2500 лв. Според текста в обявата возилото от серията 2140 е произведено през 1987 г. и е само на 53 000 км. За модела 407 обаче обявата е само една и продавачът иска три и половина бона. Цената не е висока, защото возилото, видно от снимката, не е в перфектно състояние.

От двете обяви за “Запорожец“ в mobile.bg, друго съветско возило, станало символ на соца, най-високата е за 3500 лв., а другата - за 2900. За „Волга“ М-21 в добро състояние обявената цена е 25 000 лв. За екземплярите, изискващи доста инвестиции за реставрация, цените започват от 3800 лв.

Поне 1200 лв. трябват, за да станем собственици на „Шкода“ 120, произведена през 1985 г. За модела 105 обаче обявите са само 2, като най-високата е за 7 бона.