Раздробените резултати от парламентарните избори в България затрудняват съставянето на правителство. Бъдещият кабинет е изправен пред редица предизвикателства, сред които борбата с пандемията от коронавирус и ескалиращото напрежение в региона на Черно море. Проблем за страната представлява корупцията, особено при големите инфраструктурни и енергийни проекти. Влиянието на олигарсите и престъпните групи върху някои процеси на вземане на решения и държавни институции също е проблем.
 
Това са основните изводи от анализ, подготвен по поръчка за Изследователската служба на Конгреса (CRS) на САЩ, цитиран от БГНЕС.

Само преди месец и половина двама американски сенатори отново наблегнаха на проблемите с корупцията и призоваха България да уважава демократичните ценности и върховенството на закона. Боб Менендес (демократ от Ню Джърси) и най-старшият републиканец в комисията - Джим Риш от Айдахо, дори предупреждаваха, че настоящото състояние на вътрешната политика в България е "сериозно предизвикателство" пред двустранните отношения.

В сегашният американски доклад освен за корупцията, се подчертава и че местоположението на България ѝ придава стратегическо значение във връзка с редица опасения на САЩ за сигурността по отношение на Русия, Черно море и конфликтите в Близкия Изток.

В него се прави и анализ на изминалите избори. Посочва се, че след 12 години почти непрекъснато управление при министър-председателя Бойко Борисов и неговите дясноцентристка партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), България преживя период на несигурност след парламентарните избори, проведени на 4 април 2021 г.

Подчертава се, че следващото правителство е изправено пред редица политически предизвикателства, включително смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19, справяне с обществения натиск за борба с корупцията и организираната престъпност и управление на външните отношения на България на фона на ескалиращото напрежение в региона на Черно море.

В раздела "Проблеми с корупцията и върховенството на закона" се отбелязва, че в продължение на няколко години България е на последно място сред страните-членки на ЕС в годишния индекс за възприятие на корупцията на Transparency International. Изявление за инвестиционния климат на Държавния департамент на САЩ за България описва корупцията като „ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор“ и „при обществени поръчки и използване на средства от ЕС“.

Правителството в оставка беше отслабено от множество съмнения за корупционни скандали, в които участваха представители на ГЕРБ. Тези твърдения предизвикаха в средата на 2020 г. вълна от антикорупционни протести, посочват авторите на доклада и изрично отбелязват, че "предизвикателствата пред върховенството на закона и слабата медийна среда затрудняват усилията за борба с корупцията и организираната престъпност".

 Специално място е отделено на раздел "Енергийна сигурност и потенциални санкции на САЩ". "Съединените щати подкрепят заявената от българското правителство цел да се превърне в регионален енергиен транзитен „център“. В момента България разчита силно на внос на енергия от Русия - зависимост, която отчасти произтича от инфраструктурните ограничения", пише в документа.

Разказва се, че България е продължила с реализацията на проекти, насочени към диверсификация на енергийните доставки, включително газовата връзка с Гърция, която би позволила вноса от Азербайджан, както и част в планирания терминал за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция. През 2019 г. България подписа за първи път споразумения за внос на американски втечнен газ.

"В същото време американски власти изразиха загриженост, че някои енергийни проекти, като удължаването на газопровода „Турски поток“ на руската държавна фирма „Газпром“ през България, могат да увеличат зависимостта от руските доставки", пишат авторите на доклада.

Изрично се отбелязва, че през юли 2020 г. Държавният департамент на САЩ публикува актуализирани насоки относно раздел 232 от Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (P.L. 115-44). В тях се уточнява, че дискреционни санкции могат да се прилагат за определени дейности, свързани с европейското разширение на „Турски поток“ (втора линия) и проекта на „Газпром“ „Северен поток 2“. Посочва се, че разширяването на „Турски поток“ „може да подкопае енергийната сигурност на Европа, като запази в продължение на десетилетия доминиращия дял на Русия на европейските газови пазари“. Българските власти отричат, че разширението на „Турски поток“ (което те наричат „Балкански поток“) е руски геополитически проект. Вместо това те го представят като разширяване на вътрешната инфраструктура в съответствие с амбициите на правителството за енергиен хъб, пише в американския документ.