Комисията по транспорт и съобщения към Народното събрание отхвърли на първо четене предложените промени в Закона за движението по пътищата, които предвиждаха отпадане на физическия стикер за „Гражданска отговорност“ и нови правила за разходване на милионите за безопасност, пише БЛИЦ

Законопроектът, внесен от депутата Божидар Божанов и група народни представители в началото на юни тази година, срещна слаба подкрепа сред членовете на ресорната парламентарна комисия. Предложението събра едва четири гласа „за“, докато двама народни представители бяха „против“, а масовият вот от 16 гласа „въздържал се“ на практика блокира на този етап законодателната инициатива.

Една от ключовите идеи в отхвърления проект беше премахването на хартиения стикер за задължителната застраховка на автомобилите. Вносителите аргументират мярката с наличието на работещи електронни регистри, които позволяват на контролните органи да извършват служебни проверки в реално време, без да се налага визуална инспекция на стъклото.

Според мотивите им физическите стикери са напълно излишни и „създават допълнителна административна тежест за гражданите“.

Отхвърленият проект предвиждаше още изисквания за поставяне на каквито и да е лепенки върху предното стъкло да могат да се въвеждат единствено чрез закон, а не чрез по-ниски по ранг подзаконови нормативни актове. Другият съществен акцент в отхвърлените текстове засягаше управлението на средствата от специализирания фонд за пътна безопасност. Предлагаше се въвеждането на строг класификатор на стоките и услугите, които могат да се финансират, утвърден от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ въз основа на европейския Общ терминологичен речник за обществените поръчки.

Целта на промяната бе да осигури пълна прозрачност чрез управление на проектите през Системата за управление на национални инвестиции (СУНИ). Депутатите настояваха общините и други държавни институции също да получат директен достъп до финансиране. В момента милионите от фонда се усвояват приоритетно от МВР, като вносителите посочват, че значителна част от парите се харчат основно за закупуване на автомобили, а не за ефективна превенция по пътищата.