Сърцето на Димитър Цонев е спряло да бие точно на рождения ден на сина му, който е кръстен на него, пише "24 часа". "Отиде си Митко Цонев. Поклон", написа във фейсбук профила си журналистката Лияна Панделиева.Профилът на дъщеря му Деси Цонева почерня от жалейки. 56-годишният тв водещ бе приет във ВМА от 14 август вечерта, когато се почувствал много зле - с главоболие, изпотяване, повръщане. Установено бе, че е получил хеморагичен инсулт вследствие на спукана аневризма на мозъчна артерия. На следващия ден тя бе емболизирана успешно, за да се овладее кръвоизливът. 

БНТ пусна на сайта си некролог: 

Днес почина нашият колега, обичаният телевизионен водещ Митко Цонев. През последните дни той се бореше с последиците от тежък инсулт във ВМА. На 30-и август Митко щеше да навърши 57 години. Почивай в мир!

Кариератата на Димитър Цонев е свързана изключително с държавната телевизия. Зрителите го познават като водещ и редактор на информационните емисии „По света и у нас“ и като водещ на различни публицистични предавания.

От 2002 до 2005 г. беше говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. След това работеше като пиар на „БТК Груп“. В продължение на няколко години се изявяваше в bTV, където също водеше обзорни предавания.

От края на 2014 г. се завърна в БНТ.

Димитър Цонев е автор и на 17 документални филма. Като дете участва и в игрални филми – „Таралежите се раждат без бодли“ и „Записки по българските въстания“. Син е на популярния актьор Коста Цонев (1929 – 2012 г.) и известната тв говорителка Анахид Тачева.

Преди време в интервю за вестник "ШОУ" дъщерята на Цонев - Деси, заяви че той и баща му Коста Цонев са били много близки, а самият Коста също е починал от инсулт. Ето какво сподели тогава Деси за силната връзка между баща и син: 

"Голяма и доколкото знам те, когато са се разделяли с баба ми Анахид, двамата с баща ми по едно време живяха заедно. Баща ми се грижеше за леля ми Теодора - неговата по-малка сестра. Връзката между баща и син винаги е силна. Кръвта вода не става, както казват. Даже помня и до последно, докато беше болен горе, в къщата в Бистрица, след последния инсулт, баща ми ходеше често да го вижда. Чуваха се. Даже наскоро му направиха един много хубав помен – на гроба, с много цветя. Мисли за него, мъчно му е. Но това е... всеки един живот завършва със смърт, а и дядо ми накрая беше получовек и това може би е най-естественият край при един такъв случай... А и той беше един толкова велик актьор – няма как да умре, той винаги остава жив в театъра, в съзнанието на публиката, навсякъде, в душите на хората."/БЛИЦ