Христо Стоичков даде бомбастично интервю пред БЛИЦ ТВ, в което говори по много теми. Камата беше откровен пред управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов и главния редактор на БЛИЦ СПОРТ Румен Илиев:

- Ще те върнем близо 30 години назад, когато изигра последния си мач за ЦСКА преди да заминеш за Барселона. Тръгна си от българския футбол, въпреки че феновете те спираха и те молеха да останеш. Ти им казваше "те дават много пари - 4 милиона..."
- Аз никога не съм си тръгвал от българския футбол. Просто трябваше да предприема други стъпки в моето развитие. Това, че 5 години съм бил щастлив в ЦСКА, никой няма да ми го вземе. Това, което направихме като футболисти на ЦСКА ще остане в историята. Никой не може да го изтрие, макар че много искаха да изтрият. Това, че ЦСКА не ме продаде в Гърция (б.р. - Панатинайкос), беше най-доброто. Имаше такава опция. Всички хора, най-вече в лицето на Добри Джуров, спряха тази сделка. Оставиха ме да се доразвия 1 година в ЦСКА.

- Щеше ли да се развие по друг начин животът ти, ако беше отишъл в Левски?
- Вуйчо ми беше треньор в Левски (Карлово). И там не съм отишъл да играя. Нямаше никакъв шанс да отида...

- Какво е посланието ти към феновете на ЦСКА, чакащи титлата?
- ЦСКА е армия! ЦСКА е символ! ЦСКА е огледало за много спортисти. Не сме излезли само ние. Там има световни, европейски и олимпийски шампиони с екипа на ЦСКА. Футболът събира най-много публика. Няма такава организация в света, където през 3 дни да има по 100 000 на стадиона. Ако и в България имаме стадион за 100 хиляди, и 100 хиляди ще се съберат. ЦСКА е създаден и научен да побеждава. И сега е времето да тръгне да побеждава. Трябва да се направи стратегия, защото не става от днес за утре. Стратегия за юношите да се направи. Заблуждаваме се, ако мислим, че като купим един футболист и утре станем шампиони, ние се заблуждаваме. В България имаме много диаманти, но няма кой да ги полира. Нашето поколение  запомни много неща от батковците преди нас. Ако сега питаш някой от сегашното поколение да ти каже някое име от 80-те години, той не знае... 90 процента не знаят, не знаят историята. Като не знаеш историята, какво правиш тук тогава. Как да те култивирам? Това не е да му сложа един кол там и да го поливам всеки ден. Ако не знае историята, ако не я е прочел, как да заобича тази фланелка?

- Какво би казал на младите футболисти, които не използват тренировките, за да се ошлайфат, а да се снимат за социалните мрежи?
- Техен проблем си е това. Аз не съм ги имал тези проблеми. Ние нямахме "Инстаграм", "Фейсбук"... Ако мислиш, че ще станеш футболист като се появиш с едно селфи, две татуировки и една обица, зачертавам го с черния флумастер. Ако мислиш, че днес така ще прогресираш, така ще те заобичат хората - няма шанс да те заобичат, ако не тренираш от понеделник до петък и в събота и неделя на мача не покажеш какво си тренирал. Ние имахме щастието да сме в отбор с желязна дисциплина. При нас идваше Добри Джуров, генерал Матеев, Мирчо Асенов, адмирал Добрев, Георги Христов, Чолаков, Боби Станков. Само седем ви казвам, да видите за какви имена става въпрос. Когато тези хора дойдат в съблекалнята и видят какво правим, тогава вече знаем за какво става въпрос. Да дойде най-големият в държавата, да те види какво тренираш, и ако ти си като някоя марда, няма шанс да те заобичат хората. Бяхме отговорни, имаше ред и дисциплина. Когато сложехме фланелката на ЦСКА, знаехме всеки божи ден какво трябва да правим. Имахме отлични специалисти. Бат`Симо - Манол Манолов, Стоян Йорданов, Цецо Атанасов, Стоян Йорданов - едни от най-добрите в историята. Когато станаха неразбориите, които бяха подготвени, дойдоха други специалисти. Димитър Пенев, Петър Жеков, Стоил Трънков - най-големите. Те ни научиха. Идва при мен Петър Жеков и ми вика "Това трябва, това, това...". Ако не знаеш кой е Петър Жеков, ако не знаеш кой е Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Стоян Йорданов, как ще израснеш? Кой ще ти помогне? Aко не си подготвен и дойдеш само на Панчарево, там имаше една баничарница, вземеш си една баница и една боза и след един час си биеш камшика и отиваш на сладкарницата на Орлов мост... до НДК също имаше едно кафене. Там можеше да ги намериш. И сегашните са по кафенетата. А нас не можеше да ни видиш. Стояхме по 6, 7, даже и по 8 часа на Панчарево и винаги имаше какво да научиш.

- Каква е причината за срива на българския футбол?
- Сривът е много голям. Дойдоха много кредитни милионери, искаха да станат президенти. Спомням си годините, когато министър на спорта беше Трендафил Мартински, лека му пръст. За мен най-големият възпитател и стратег в историята на българския футбол. След него се изредиха много, но никой не взе това, което той искаше да завещае - стратегията за спорта, развитието на българския спорт. Той докара специалисти да направят програмата за 30-40 години напред. Ние унищожихме програмата му. Защото следващият като дойде на власт, казва "аз съм". Ако бяхме продължили идеите на Трендафил Мартински, нямаше да бъдем в този батак, в който сме в момента. Нямаше да имаме проблеми с допинг, нямаше да имаме проблемите в щангите. Оставихме всичко да дойде ей така - от днес за утре. А така спорт не се прави.

- Карал ли те е някой да участваш в уговорен мач?
- Естествено, че е имало (б.р. - когато беше треньор на Литекс). И заради това напуснах българския футбол. И никога повече няма се върна в българския футбол. Защото Стоичков е тук с чистота. Не може някой да ми каже "ти това, ти това". Разследваха ми седем мача. Нали си спомняте? Онзи с голямата тимберица. Той ме вика, с още един с по-големи уши. Викаха ме с дечица на по 15 години да даваме обяснения за 7 мача. Нагло искаха да оцапат името ми. Но името на Стоичков не може да го оцапаш, дори да ме пръскаш и с черна боя. 

- А когато беше селекционер на националния отбор, имаше ли "Ицо, вземи този, вземи онзи"?
- Не, никога! С ръка на сърце го казвам, че в националния отбор никога не са ми казвали да взема този или онзи футболист. Много се опитаха да казват "взел е Благой Георгиев, Чавдар Янков, Ицо Янев, Здравко Лазаров, Георги Иванов, Владо Манчев, Петър Занев". Никога, никога Стоичков не е притесняван от президенти на клубове, за да вземам футболисти. Аз, Безински и Хубчев, целият щаб, взимахме решенията. Нито един президент не е дошъл при мен и да ми каже "вземи този, че трябва да го продадем", макар че ме набедиха, че Венци Стефанов ми се обаждал. Лично с Петьо Хубчев съм ги избирал играчите.

- Oбиколил си целия свят. Какво е чувството, докато шофираш в София и виждаш агресията по пътищата?
- Не е приятно, но това не е отсега.От много време назад е. В Америка защо няма... да, и там стават произшествия, но там на табелата пише 35, 50, максимум 60 мили/час. Тук сложили 120 км/час, излизаш от "Църна маца" и отиваш на 250 км/час. И тогава какво правим? На такива да им взимат книжката и да нямат право да карат. Спираш го и приключва въпросът. А в най-тежкия случай, отива там където му е мястото. В Америка два пъти са ме глобявали през последните 5 години. Аз съм си виновен, защото не внимавам. Карам с 30, което е позволено, на 50 метра има светофар, минавам го на зелено. След това ме отбива полицай. "Спри, бе, чорбаджия!". И аз спирам, давам си документите. "15 мили си над разрешената скорост", ми обяснява той. Как така? Пишело, че е заради училището. И за 15 мили ме глобиха 250 долара. А тук искат да му дам 50 лева. В Америка няма шанс да им дадеш. Нулев шанс.

- През първите 50 години успя да се опазиш от политиката..
- И другите 50 пак ще се опазя.

- Не би приел предложение да участваш...
- Моите избори, това е моята телевизия. Тя е уникална - "Юнивижън". Борим се да минем над 100 милиона гледаемост, и в Америка, и в Мексико. Борим се всяка година да вървим нагоре

- Вече си от другата страна на барикадата - журналист...
- Много сте лоши, не ме вкарвайте при вас.

- Гафове правил ли си като журналист?
- Не!

- Най-трудното интервю, което си правил?
- Първо бях в "Телевиса" и след това окончателно в "Юнивижън". Ако не си подготвен, получаваш това, което си посееш. Ако си агресивен и спираш развитието на едно интервю, няма шанс да получиш нещо, което желаеш. Ако те изрежа от първия път, и приключва, знаете как е. Когато аз тръгна да интервюирам някой, аз се интересувам от неговия живот, родителите му, приятелите му, с какво се е занимавал. Това ми коства по един час, с това се занимавам. Имам екип зад мен. Предоставям им нещата, които съм нахвърлил, за да ги структурираме. Когато седна, знам как да го предразположа човека. Всеки говори как Моуриньо бил твърд характер... Не познавате този човек, не познавате Гуардиола, Меси, Рийкард... Затова аз се старая с моите колеги, които са на супер голямо ниво, с голям престиж в журналистиката, и те ме напътстват. Когато седна срещу Моуриньо, го виждам, че се освобождава от напрежението. Защото сме близки, знае, че няма да го питам "Хосе, ако те сменят какво ще правиш?". Знае, че няма да го питам дали е притеснен, че този футболист или онзи не играе. Аз тези работи няма да го питам. А тук какво? Дойде някой и ме дръпне за ръкава и ми вика: "Какво мислиш за мача?"... манталитет. Аз се готвя преди интервютата. Ако не се готвя за тези неща, няма да ми дадат 4-годишен договор с "Юнивижън". Телевизията ме оцени.

- Какво почувства, когато разбра, че Мартин Петров е ужилен с 4 милиона лева от една банка?
- Това е много лично пространство и не мога да навлизам. Мартин го обичам и уважавам много. Той е човекът, който тръгна след моите пътища. Ако кажа нещо, което не е в моята сфера, няма шанс да го кажа. Нямам право. 

- Защо си песимист, че България няма да спечели домакинство на Световно?
- С какво да го спечелим? Кандидатирай се, имаш право. Кой ти забранява? Друг е въпросът дали ще те допуснат до там. Спомняте си, че бяхме кандидати, бяхме най-близо за първи път да имаме зимна Олимпиада. Лека му пръст на Иван Славков. И кой го предаде? 

- Кога за последен път плака? 
- Преди 2 години, когато се роди внучката. Плаках от радост. Мия Маравия, така й викаме. Много съм щастлив. Като говоря за нея и ставам друг. Не ме интересува "Златна топка", златни обувки, шампион... Това е най-голямата радост за мен. 

- Това е повече от "Златната топка".
- Каква златна топка? Желязо...

- Когато се запознаваш със съпругата си Мариана, в крайна сметка какво отиваш да си купуваш - печка или телевизор? 
- Апартаментът беше четири голи стени. Трябваше да имаш нещо, дали чинии, вилици, нож... дали микровълнова печка, която тогава беше голям лукс... Още в първи момент казах "Тя ще е!". 30 години е много време, но и малко.

- Какво пожелание би отправил към читателите на БЛИЦ?
- Първото пожелание е към моя отбор ЦСКА - да се борят, да тренират, да се учат, защото 10 години да не си шампион е трудно. 
Да се надяваме, че с труда, който се полага, да бъдат конкурентноспособни. Не като биеш един мач и следващата среща да не играеш нищо. Не като вкараш два гола и на следващия ден да му дадете една статуетка за "Футболист на седмица". Само му вдигате самочувствието и на другия ден нищо. И той да обяснява "футболът е такъв, футболът онакъв". Чуди се какво да ти отговори. Футболът е от 1 януари до 31 декември. В България от юли до август се броят пилците. Тогава се брои колко купи си взел, колко голове си вкарал и какво е направил отбора. Наградите са в края на годината, когато си свършил работата.

Заради това искам да им пожелая да се трудят много и когато са излязат на терена, да знаят, че емблемата тежи много. През тази емблема са минали хиляди футболисти и спортисти. Ако не знаеш историята, по най-бързия начин край алеята на славата, до главния портал, хващаш вдясно и към Орлов мост, пътят и да те няма. Или пък след алеята и бариерата, тръгваш наляво, влизаш в метрото и потъваш като къртица. За тези, които не знаят каква е историята на ЦСКА.