"Хакле" (Hakle) е име, познато на всяко домакинство в Германия от 1928 г. Но базираният в Дюселдорф производител на тоалетна хартия наскоро беше принуден да подаде заявление за фалит поради рязкото покачване на цените на газа, съобщава Ройтерс.

Компании, които се нуждаят от много енергия за производството си, като "Хакле", са особено уязвими, след като руските газови доставки бяха сериозно съкратени вследствие на руската военна инвазия в Украйна.

"За съвсем кратко време цените на тока и газа скочиха до такива стойности, че вече не можем да прехвърляме разликата на потребителите", казва Карен Юнг, шеф на отдела за маркетинг в "Хакле", цитирана от Ройтерс.

Броят на фалитите, като този на "Хакле", скочи през август и нагнети страхове, че вълна от банкрути може да залее най-голямата европейска икономика като поредната последица от руската енергийна война срещу Европа.

Тежкото положение на компаниите засилва натиска срещу правителството на  канцлера Олаф Шолц, което се опитва да защити бизнеса и потребителите от високите сметки за газ и ток, съчетани с инфлация, задаваща се рецесия и очакван недостиг на енергия през зимата.

През август ръстът на цените на енергията в Германия на годишна основа беше 139 на сто, според последните данни.

Министърът на икономиката Роберт Хабек наскоро предизвика сериозно недоволство с думите си, че компаниите няма непременно да фалират дори и клиентите да спрат да купуват стоките им. В опит да защити позициите си властта в Берлин отвори касата и започна щедро да харчи, за да подкрепи закъсалите компании.

Но "Хакле иска по-специална защита за компаниите от нейния калибър - средните, често семейни фирми, които са главният двигател на германската икономика. "Разбира се, че е важно да се следи "здравето" на много големите, системно важни компании и да се търсят и намират решения за тях", казва Юнг. "Но голяма част от работните места в Германия се създават от средноголемите компании. И точно тук трябва да се търсят решения, за да имат тези компании бъдеще".

В отговор на подобни опасения Хабек обеща подкрепа и за по-малките компании, а министърът на правосъдието Марко Бушман разкри планове за разхлабване на правилата за фалитите, за да могат фирмите да оцелеят въпреки огромните разходи за енергия.

През август банкрут обявиха 718 германски дружества, което е с 26 на сто повече от същия период на миналата година, по данни на икономическия институт И Ве Ха (IWH). Експертите му очаква процентът да се запази в подобни рамки през септември и да се покачи до 33 на сто през октомври. "След дълъг период на ниски нива на неплатежоспособност вече наблюдаваме обратната тенденция", казва Щефан Мюлер от IWH.

Федерацията на германската индустрия (BDI) наскоро предупреди, че се задава дълбока рецесия. Проучване на организацията сред 593 компании показва, че една трета от тях се страхуват за съществуването си заради високите енергийни цени. През февруари опасяващите се за бъдещето си бизнеси са били 23 на сто.

Асоциацията на местните комунални компании (VKU) се присъедини към предупредителните гласове и изтъкна, че много малки местни фирми са застрашени от фалит поради високите цени на енергията и невъзможността на много потребители да си плащат сметките.

Председателят на Асоциацията на химическата индустрия (VCI) каза вчера, че покачващите се цени на енергията са "тревожен сигнал" за Германия като място за правене на бизнес. "Крачката от водеща индустриална нация в света до индустриален музей никога не е била по-малка от сега", посочи Волфганг Гросе Ентруп.

Проучване сред водещите кредитни институции, проведено през август, показа, че лошите кредити в страната ще нараснат до 37,6 милиарда евро през 2023 г. спрямо 31,9 милиарда през 2022 г.

"Нашите корпоративни клиенти не се сблъскаха с вълна от банкрути по време на пандемията", съобщи на банкова конференция в началото на месеца президентът на Асоциацията на германските спестовни банки (DSGV) Хелмут Шлевис. "Сега обаче това не може да бъде изключено, само размерът все още не може да бъде точно определен".

Според Кристоф Шаласт, професор в Университета по финанси и мениджмънт във Франкфурт, по време на пандемията не е имало сериозно увеличение на лошите заеми, тъй като компаниите са се възползвали от програмите за държавна подкрепа. "Сега обаче ситуацията изглежда различна и включва редица други фактори като високата инфлация, нарушените вериги на доставки, войната в Украйна и повишаващите се лихви", казва той.

Експерти от промишлеността все пак предупреждават да не се правят прибързано грешни изводи от повишения брой фалити. Броят им сега може да изглежда сериозен, тъй като по време на пандемията беше изкуствено потиснат, защото държавата заливаше закъсалите фирми с помощи и отмени законодателството, задължаващо ги да подават молби за несъстоятелност.

На този етап броят на фалитите е далеч по-нисък от този в определени други периоди. През 2021 г. за били подадени 14 000 молби за обявяване на несъстоятелност, което е доста под подадените 32 687 в разгара на глобалната финансова криза през 2009 г. или 39 320 през 2003 г., показват официални данни.

Макар и лошите кредити да се очаква да растат, експерти са на мнение, че настроението във финансовия сектор засега е относително добро. "Банките са наясно с тревожните сигнали, но все още са в много добра позиция", казва Юрген Зондер, президент на Федералната асоциация за закупуване и обслужване на заеми (BKS). "Те разчитат, че държавата ще се намеси навреме, за да предотврати вълна от банкрути".

Експертът по преструктуриране на компании Лукас Фльотер посочва, че правителството не трябва да се опитва да защити компаниите като им предостави наготово средствата на данъкоплатците, ако техните бизнес модели са фундаментално нездрави. "Енергийната криза поставя под въпрос бизнес моделите на много компании", казва той.

Той приветства решението на Бушман да разхлаби правилата за обявяване на несъстоятелност, но добавя, че пълната им отмяна би било сериозна грешка. "Това няма да успокои нещата, няма да помогне. В някой момент отново трябва да се стигне до конкуренция", казва Фльотер.