"Запознахме се, нямаше сняг, но беше студено, в началото на 1982 година, когато и двамата се озовахме в Берлин, източната част. Бяхме в служебна командировка десетина немско говорящи колеги от Икономическия в София, вече завършили, работещи, преподаващи. Детайли ми се губят, но дали ни поканиха, или някой от групата предложи, отидохме на „Шарено котле“, което не помня защо, беше на открито. В тогавашното ГДР правеха страхотни концерти с изпълнители от цял свят."

Така започва разказа си астроложката Светлана Тилкова-Алена за познанството си с починалия и обичан от всички фенове на хеви метъл музиката Ози Озбърн. Кончината на музиканта се случи съвсем скоро - на 22 юли. А приятелството на Алена с Ози и Шарън датира от 43 години! 

ЗАПОЗНАНСТВО В БЕРЛИН 

В паузата на известния по онова време музикален формат "Шарено котле" една висока жена поискала да се запознае с българската строложка.

"Питах я защо, отговаря ми, че съм била постоянно усмихната, светлина струяла от мен и съм миньонче, което направило впечатление на нея и партньорът й. Мисля, че още не бяха женени, но той се притеснявал да се запознае, та изпратил нея. Запознахме се. Той говори немски, но нали знаеш как е при запознанство, обикновено не чуваш името, обаче кимаш, все едно ти е ясно. Говорим общи неща, а мен ме гложди познатата физиономия на мъжа. Не е тайна, че лица не помня, въпреки че имам компютърна памет за полеви структури и хороскопи. Реших да попитам - "Много ми е познато лицето ви, но не помня откъде". А той пак казва, вече ясно го чух - "Аз съм Ози". Допълних – "Озбърн?" Не помня какво ми отговори, помня думите си – „Няма да припадам“. Така се запознахме - били на екскурзия с Шарън, а той обичал Берлин. След това, всеки по пътя си. Това са срещи, които никога не се забравят. Само човек живял по времето на комунизма, когато тази музика беше забранена, но незнайно как имахме всичко най-ново на световните групи, и правехме запис от презапис на касетофоните, ще разбере, какво съм изпитвала при това познанство."

Срещата обаче не остава еднократна. Семействата продължават да си общуват, като в последните години понякога това се случвало ежедневно. 

ВТОРА СРЕЩА В ЕДИНБУРГ

"Втората ни среща беше в Единбург, Шотландия през 1987 г. Бях по служба в Лондон и едни приятели ми предложиха да „отскочим“ до Единбург. Има - няма 650 км! Те са почитатели на хеви метъла и ще има среща с известен британски музикант. Не казват кой, обаче. И тъй като нашето поколение е израстнало с хеви метъла, а и не само, отидохме. Изненада, „метъла“ се оказа Ози! Беше среща на хора, харесващи такава музика, но без пеене. Те задават въпроси, той разказва. Имай предвид, че въпреки световната си слава, към тази музика отношението не беше, да го кажем, добронамерено. Питам го Ози, няма ли да пееш. Отговаря, че организаторите искат само разговор. Тогава си помислих, че организаторите са много сдухани. Бяхме на първия ред, заедно с приятелите, които ме поканиха. Изправих се първия ред на залата, разперих ръце и попитах присъстващите искат ли подарък една песен на Ози. Те започнаха да скандират „five”, а след малко и „ten”. Ози беше готов. Не помня откъде се появиха музикантите, но стана добър купон."

ТРЕТА СРЕЩА В САЩ

"Третата ни среща беше в САЩ, през 1992 г, когато бях на обучение в Ню Йорк при моята учителка по кармична номерология Линда Гудман, после бяхме в Колорадо. Обажда се учителят ми по астрология от курса в Кеплер академия. Казва, че иска да ме запознае с негов съсед, ако съм съгласна ще изпрати хеликоптера да ме вземе. Той живее в Калифорния. Кацнахме и с кой се оказа, че иска да ме запознае – с Ози, съпругата му, с фамилията. А то, ние се познаваме.

Оттогава семействата на Алена и Ози Озбърн не са се срещали. Общуваме по обичайните за повечето хора, живеещи на разстояние начини – Zoom, чат. Много преди последни му концерт на 5 юли и заради наличието на повече свободно време, те отправят покана към Шарън и Ози да дойдат на гости в България.

"Да ги разходим из България, отново да хапнат български гозби, обичат ги!"

Случва се обаче нещо съвсем различно. За последно контактът им е на 18 юли. 

"В петък, на 18-и си писахме, на 21 му постнах едно сърчице. Това е!"

За Алена Ози е епоха в музиката и според нея повторение на неговото творчество и глас няма да има. признава, че страдам за решението му да напусне зримия свят, защото въпреки Паркисона, той е оцелявал достойно. Искрена е обаче и че страданието му е струяло от очите на прощалния концерт на "Блек Сабат". 

"Почивай в мир, приятелю. Наричаха те Принц на Мрака, но ти живееше в Светлина." /Източник: Хотарена