Уейкбординг е екстремен воден спорт, комбинация между водни ски, сноуборд и сърф.Практикува се с уейкборд, който е теглен от лодка или влек. Уейкбордингът е истинско забавление, което не е за изпускане. Уейкбординг – кога се появява?Уейкбордингът като екстремен спорт възниква в началото на 90-те години на миналия век след появата на водния скибординг. Не е вярна често тиражираната информация, че уейкбордингът е създаден от сърфиста Тони Фин в средата на 80-те. Новозеландецът Алън Бърн и негови приятели са истинските създатели на “сърфборда” (първоначалното наименование на “уейкборда”). Те дали изобретената от тях дъска на австралиеца Джеф Дарби и той със свои приятели започнал да прави собствени дъски. По-късно се свързали с Тони Фин, който започнал да произвежда тяхната марка “Скърфър” срещу процент от приходите.Терминът „уейкборд”, заедно с концепцията и дизайна, са въведени от Портър Дотри в сътрудничество с брат му Мъри. През 1989 е основана “Световната асоциация по скиборд”, а първият световен шампионат по скиборд се състои в Хавай.През 1996 уейкбордингът е включен в изданието за екстремни спортове X Games II, а “Световната асоциация по скиборд” е преименувана на “Световна асоциация по уейкборд”.Уейкбординг – развитиеДизайнът на ранните уейкбордове е базиран на сърфа с насочващ нос (проектиран, за да се кара в една посока) и тройна опашна перка за стабилност и силно захващане. Каишките са направени от каучукова подложка с вмъкната връв за задържане на крака върху подложката.Малка „люлка” (извивка на борда) била оформена, за да държи носа над водата. Тези дъски осигурявали добро движение и задържане на ръба, но голямата тройна перка затруднявала скоковете и завъртанията, а насочващият нос ограничавал промяната на карането.Развитието на уейкбординга в средата на 90-те води до произвеждане на по-стегнати и подсилени каишки, които държат целия крак, на двупосочни бордове със скъсяване на носа и единична перка на двата края (носа и опашката). Обикновено на опашката перката е голяма и сърповидна, а на носа – малка и права. Люлката е увеличена, за да се подобрят приземяването върху водата и за намаляване на смущенията от носовата перка. Ръбовете са леко заоблени, за да се избегне влаченето по водата и да се придаде плавно приземяване. Тези дъски подобряват височината и диапазона на скоковете и позволяват лесно завъртане или т. нар. “бътърслайд” (каране на борда перпендикулярно на дирята).В началото на новото хилядолетие се появяват технологични иновации, които променят структурата на борда. Подобрена е хидродинамиката на рейловете и късите перки, дъските приемат правоъгълна форма по краищата и опашката, така че се подобрява остротата и скоростта на уейкборда.Видове уейкбордУейкбордовете са с различни форма и големина, според теглото и предпочитанията на уейкбордиста. По-големите уейкбордове са по-стабилни, но с тях по-трудно се правят трикове.Извивката на борда (“борд-люлка”) определя стила на каране.Има два основни вида “борд-люлки” - непрекъснати (с извивка по цялата повърхност на борда за по-плавно и по-бързо каране без съпротивление) и тристепенни (с равен център и резки извивки към носа и опашката за по-бързо издигане и повече време във въздуха).Повечето уейкбордове имат перки, независимо дали са изляти върху борда или са подвижни. Те осигуряват по-голяма стабилност, а напредналите уейкбордисти често ги махат за засилване на тръпката.Уейкбординг - каранеУейкбордистът е теглен от лодка или влек със скорост между 30-40 км/ч, в зависимост от състоянието на водата, големината на уейкборда, теглото и предпочитанията на уейкбордиста.Той може да излиза извън дирята на моторницата или да преминава косо през нея, изолзвайки кантовете на борда.Скоковете също се изпълняват чрез косо преминаване през дирята и мятане във въздуха. Напредналите уейкбордисти изпълняват още много трикове според възможностите си. Уейкбордингът изисква доста усилия и напряга цялата мускулатура.Добрата физическа подготовка определено е предимство.