Едва около 20% от водопроводната мрежа в България е в добро състояние. Вместо необходимите 1500 км тръби годишно, у нас се подменят едва около 300 км. Това води до все по-бързо амортизиране на системата, предупреждават експертите.

През последните 10 години за ВиК инфраструктура са усвоени едва 4,5 млрд. лева при заложени 12 млрд. по проекти на Световната банка.

Общата нужда от средства за модернизация на водоснабдяването и канализацията се оценява на над 32 млрд. лева.

Особено тежка е ситуацията в Плевен, където мрежата е по-дълга и по-сложна, но изградена с остарели материали - стоманени и етернитови тръби, отдавна излезли от експлоатация. Много от тръбите там са изгнили, което увеличава загубата на вода.

Заради недостига на инвестиции ВиК дружествата изостават с ремонтите, което се отразява пряко на качеството и сигурността на водоснабдяването. Според експертите краткосрочните решения включват ограничаване на загубите в критичните участъци, регулиране на налягането и нощен режим. Дългосрочно обаче проблемът може да бъде решен единствено чрез нови водоизточници и изграждане на язовири.

Въпреки трудностите България разполага с относително добри водни ресурси, които са над средното европейско ниво. Според данни на Изпълнителната агенция по околна среда качеството на водите постепенно се подобрява, макар че в отделни региони като Хасково и Брезник замърсяванията остават траен проблем.

Основната причина за водната криза у нас, по думите на експертите, не е липсата на вода, а износената инфраструктура и забавените ремонти.