В петък правителството официално ще представи дългоочаквания проект на държавната макрорамка за следващата година, който ще очертае финансовия път на държавата в условията на засилен мониторинг от страна на Брюксел, пише Lupa.bg

Бюджет 2027 се очертава като един от най-сложните финансови документи през последните години, тъй като кабинетът трябва да балансира между нарасналите социални очаквания на обществото и категоричния натиск от Европейската комисия за свиване на бюджетния дефицит. Проектът вече премина през предварителни съгласувания с европейските институции, след като страната ни попадна в процедура по свръхдефицит заради нарушаване на правилата за фискална дисциплина. Сега предстои същинската му защита пред социалните партньори, работодателите и обществото.

Основен акцент във финансовата рамка е политиката по доходите, която залага умерени, но ключови увеличения за различни групи от населението. За следващата година финансовото министерство предвижда повишаване на минималната работна заплата на 660 евро, докато максималният осигурителен доход ще бъде вдигнат на 2400 евро.

Успоредно с това е планиран сериозен скок на линията на бедност с над тринадесет процента, достигайки до 443 евро през 2027 година. Пенсионерите също са включени в сметките на държавата, като от първи юли следващата година се залага осъвременяване на пенсиите с осем процента. Работещите в публичния сектор могат да очакват пет процента ръст на възнагражденията, а за педагогическите специалисти е предвидено малко по-високо увеличение от седем и половина на сто. 

Въпреки щедрите на пръв поглед социални мерки, най-голямото предизвикателство пред управляващите остава овладяването на държавните харчове. Към момента бюджетният план предвижда дефицит от 4.3 процента от БВП за 2027 година, което продължава да надхвърля допустимата европейска референтна граница от 3%. Целта на кабинета е чрез плавна консолидация този показател да бъде сведен до нужните стойности едва към 2029 година. Държавният дълг също върви във възходяща посока, като се очаква в края на следващата година той да достигне 47.1 милиарда евро, което представлява над 33% от икономиката на страната. Тази нарастваща задлъжнялост е пряко следствие от необходимостта да се финансира текущият дефицит и да се рефинансират стари задължения на хазната. 

За да успее да върже бюджета и да осигури необходимите приходи за планираните разходи, правителството подготвя редица мерки, които пряко ще засегнат бизнеса и администрацията. Предвижда се въвеждането на еднократна вноска върху свръхпечалбите в определени сектори, от която хазната очаква да събере около 800 милиона евро допълнителни средства. Освен това държавните предприятия ще трябва да отчисляват стопроцентови дивиденти към бюджета. В разходната част се планира сериозна оптимизация, включваща премахване на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в публичния сектор и ограничаване на разходите за издръжка на администрацията. Предвидена е и мащабна реформа в системата на медицинската експертиза, която има за цел да пресече неправомерното изтичане на средства от социалната система.