Има опасност от заблуда на потребителите, които купуват млечни продукти със знак БДС. Това предупреди пред „Телеграф“ шефът на Сдружението „Български традиционни млечни продукти“ Димитър Зоров, информира Телеграф

Проблемът е, че след влизането в сила на европейската защита за българското бяло саламурено сирене и българското кисело мляко, които могат да се правят само от родно сурово мляко, БДС трябваше да отпадне. Това е така, защото съгласно европейските изисквания националната защита се замества от такава на по-високо ниво, която важи за целия ЕС.

Институтът по стандартизация обаче решил да патентова абревиатурата БДС и така отворил широки врати за спекулации, обясни Зоров.

Знак

Той добави, че БДС вече е просто знак, макар потребителите дълги години да са го свързвали с високо качество.

Както „Телеграф“ писа, преди повече от година българското бяло саламурено сирене и българското кисело мляко получиха защита в целия Европейски съюз като защитено наименование за произход (ЗНП). Прилагателното „български“ вече означава, че продуктите отговарят на определени изисквания, като ключово сред тях е да бъдат направени от български суровини, което ги отличава от обикновените сирена и млека, които могат да бъдат произведени от вносно сурово мляко.

Вече е в сила и наредбата, според която доставяните за училищата продукти по схемата „Училищно мляко“ трябва да са само по ЗНП.

Директорите на училища трябва да са наясно и да изискват от доставчиците, а самите доставчици е необходимо да спазват изискванията на законодателството, каза Димитър Зоров.

Той обясни, че всъщност продуктите по ЗНП са с технология, която задължава производителите да използват изключително само сурово мляко от български ферми, което може да бъде краве, биволско, козе и овче. Фуражите, с които са хранени животните, трябва да са поне 70% с български съставки. Това, че продуктите се правят от български продукти, е много важно, защото средата оказва влияние на качеството им. Неслучайно се казва, че най-добрата храна за човек е тази, която е от мястото, където той се е родил и живее, припомни млекопреработвателят.

Според Димитър Зоров България има достатъчно суровина, за да обезпечи производството на кисело мляко и сирене по ЗНП. В момента цените на млечните продукти по ЗНП не са по-високи от другите, въпреки че се очакваше такава тенденция. Зоров каза, че в ЕС суровото мляко намалява и цената му стига 70 евроцента литъра, в България в зависимост от качеството може да стигне до 1,30 лв. за литър.

След утвърждаването на защитените продукти „Българско кисело мляко“ и „Българско саламурено сирене“ на практика БДС отпада като държавен стандарт, защото европейските регламенти са с приоритет над националното законодателство. Въпреки това на пазара ще се срещат продуктите с марката БДС, но те нямат технологията на известния на българите стандарт. Димитър Зоров обясни, че Институтът по стандартизация е патентовал абревиатурата БДС, но това ще е просто един знак, който няма силата на държавен стандарт. Той допълни, че продуктите с този знак ще се продават на пазара като „кисело мляко“ и „саламурено сирене“ и това за жалост ще подвежда потребителите.

В момента според информация, представена от Министерство на земеделието, близо 30 фирми са получили сертификация за производство на защитените продукти, но не всички, са членове на сдружението, което държи правата.

Димитър Зоров, шеф на сдружение „Български традиционни млечни продукти“: Германия и Франция имат интерес да се провалим с качеството

- Г-н Зоров, ще обясните ли на потребителите каква е разликата между продуктите, които са по ЗНП и тези с лого БДС, за да не се объркват?

- Продуктите с лого на Европейската комисия ЗНП са „Българско кисело мляко“ и „Българско саламурено сирене“. Те са с най-високо качество от сурово българско мляко и български фуражи над 70%. Абревиатурата БДС трябваше отпадне, защото европейският регламент, по който са защитените продукти, е по-силен. Проблемът е, че Институтът по стандартизация реши да патентова абревиатурата БДС и така отвори широки врати за спекулации на пазара и объркване на потребителите, които от дълги години свързват БДС с най-високо качество. Всъщност технологията на БДС (последните години) на института не означава онова качество, за което всички си мислят, то е просто пазарен знак. Тази технология не изисква употреба на българско мляко. Тези продукти на пазара са с наименованието „кисело мляко“ и „саламурено сирене“. Доколкото ми е известно, от Европейската комисия дори са писали писмо, че с появата на такива продукти България нарушава еврорегламента, който покровителства защитените продукти.

- Кой ще контролира, че защитените продукти ще се произвеждат по технологията, която е описана в закона?

- По принцип има сертифициращи фирми, Българска агенция по храните (БАБХ). Но от агенцията по храните сами признават, че нямат нужния капацитет, за да влизат през цялата година в производство, за да се установи с какво мляко и фуражи се работи. Затова от сдружението, което носи правата за производство на ЗНП, имаме предложение, което да гарантира този контрол.

- Какво е то?

- Искаме всички, които са се сертифицирали да произвеждат ЗНП „Българско кисело мляко“ и „Българско саламурено сирене“ да станат членове на сдружението, защото по този начин ще имаме взаимен контрол по отношение на качеството, така че да не могат някои производители да използват сухо мляко например, и така да компрометират продуктите.

- Как точно ще извършвате този взаимен контрол?

- Ще се вземат проби от всички продукти на всички членове и ще ги пращаме за анализ в европейска лаборатория. На базата на данните от анализите, ако има провинили се, ще получават съответните наказания. При трето провинение ще пратим от името на сдружението писмо до Министерство на земеделието, за да се отнемат правата на некоректния преработвател. По този начин ще защитаваме своето качество. Така го правят всички производители на защитени продукти в Европа.

- Дайте пример?

- Ами например със сиренето пармиджано в Италия. Там самите производители си правят вътрешен контрол, при нарушение се изключва и затваря съответното предприятие.

Ако не спазваме качество, ще се компрометираме в цяла Европа и цял свят, а има страни, които само това чакат.

- Кои са тези страни?

- Гърция например. Франция и Германия също.

- Интересно защо точно Германия ще има отношение към българското саламурено сирене?

- Защото и Франция, и Германия вече правят този тип сирене. Помните ли, когато Меглена Плугчиева беше посланик в Германия? Тогава германски производител на саламурено сирене беше забранил от България да се внасят тенекии с наше сирене, за да не му пречат на пазара. Оказало се, че той дори беше патентовал тенекиите и така го продаваше.

Така че въпросът да спазваме качеството е от най-голяма важност и колегите да не се сърдят, като искаме да станат членове на сдружението, защото българите сме много находчиви и предприемчиви и затова самоконтролът е най-добрият лек за това.