Откакто съществува ранглистата на Световната федерация по шахмат (FIDE), едва три жени са стигали до челните 100 места. Само една от тях е влизала в топ 10. В историята на играта световните шампиони продължават да са мъже, а от общо 2044 гросмайстори в света до момента, едва 41 са жени.

Мъжката доминация в този спорт често е посочвана като пример за вродено мъжко интелектуално превъзходство. Това, както лесно може да се предположи, няма много общо с реалността.

Нека уточним, че FIDE има само една ранглиста, която действа от 1971 г. Шахматът не е като останалите спортове. В него мъжете и жените се изправят едни срещу други при равни условия и никой не може да разбере пола на играча от ходовете на картата с резултати.

Жените представляват малка част от шахматистите на всички възрасти и нива. Те могат да се състезават в отворените турнири и в турнири само за жени, които могат да ги отведат близо до най-високото ниво на женския шах. Но до общата ранглиста пътят изглежда е по-труден.

Унгарката Юдит Полгар се смята за най-силната шахматистка на всички времена. Когато е 15-годишна, тя чупи рекорда на американския гросмайстор Боби Фишър, с което достига до №55 в световната ранглиста през 1989 г. Полгар достига върховно световно класиране под №8 през 2004 г. Тя е й единствената жена, чийто ЕЛО рейтинг надхвърля 2700 точки.

Преди Полгар шахматистката на СССР Мая Чибурданидзе достига до №42 през 1985 г. Грузинката остава световен шампион до 1991 г.

Най-скорошният пример идва от 29-годишната Хоу Ифан, която достига №88. Тя е най-младата състезателка, която някога се е класирала за титлата гросмайстор - на 14 години и половина, и най-младата шампионка от Световно първенство по шах за жени - на 16 години. През 2020 г. китайката става и най-младият професор във Факултета по физическо възпитание на Шенженския университет.

Бет Хармън, главното действащо лице от сериала The Queen’s Gambit, е измислен герой на Уолтър Тевис. Писателят я създава през 1983 г., а през 2020 г. тя получи нов живот чрез хитовата драма на Netflix, която вдигна популярността на играта със 189%.

Хармън завладява света на шахмата през 50-те и 60-те години на миналия век, като се сблъсква с възможно най-лекия сексизъм по пътя. Холивудската версия на историята ѝ, която е фантастична в много отношения, е вдъхновена от блясъка на Лиза Лейн.

Лейн се превръща в медийна сензация в началото на 60-те години - американските медии по това време се фокусират върху външния ѝ вид и любовния ѝ живот. Така, заради невъзможността да живее комфортно като професионален шахматист, през 1966 г. Лейн се оттегля от любимата игра.

Тя е два пъти национален шампион за жени, но никога не е побеждавала най-добрите жени в света, да не говорим за най-добрите мъже.

През годините топпоставени шахматистки многократно съобщават за омаловажаващи коментари за способностите им, опоненти, които отказват да се ръкуват, онлайн тролове, които питат дали момичетата и жените имат място в шаха и т.н.

Общият недостиг на шахматистки в спорта най-вероятно е следствие от това, че жените обикновено са обект на сексизъм и психически или сексуален тормоз - фактори, за които също се смята, че допринасят за това жените да постигат по-малко и да напуснат състезателната си кариера рано.

Анализ на статистическите данни за рейтинг на немски играчи от 2009 г., показва, че макар мъжете с най-висок рейтинг да са по-силни от жените с най-висок рейтинг, разликата (обикновено повече от 200 точки) до голяма степен се дължи на сравнително по-малкия брой жени играчи (само една шестнадесета от оценените немски играчи са жени).

През 2020 г. психологът и невролог Уей Джи Ма обобщава състоянието на изследванията с думите: „понастоящем няма доказателства за биологични разлики в шахматните способности между половете“, и добавя, че „това не означава, че със сигурност няма такива разлики".

Дженифър Шахаде, гросмайстор на FIDE и програмен директор на женските турнири във Федерацията по шахмат на САЩ (USCF), посочва, че момичетата на възраст 12-13 години често се отказват да продължат като състезатели.

Шахаде отдава това на липсата на социална мрежа за момичетата на тази възраст в шаха. През 2019 г. тя и съпругът ѝ създават арт инсталация, озаглавена „Not Particularly Beautiful“ - интерактивна шахматна дъска, пълна с женомразки обиди, които шахматистките са получавали.

Междувременно Юдит Полгар мисли, че някои родители може да отслабят желанието на младите шахматистки да се усъвършенстват. Според нея жените често избират да се състезават в турнири само за жени, а не в открити турнири.

Йованка Хоуска, международен майстор и жена гросмайстор, коментира, че прекаленото самочувствие на момчетата им дава предимство пред момичетата.

За друго проучване от 2007 г. в университета в Падуа, играчи от мъжки и женски пол с подобни способности са поставени едни срещу други в онлайн игри. Когато играчите не знаят пола на опонента си, жените печелят почти половината игри.

Когато на жените им е съобщено, че опонентът им е мъж, те играят по-малко агресивно и се налагат в около една на четири игри. А когато на жените знаят, че опонентът им е жена, въпреки че всъщност е мъж, те са толкова агресивни, че печелят една от две игри.

Изследователите споделят, че половите стереотипи може да са накарали състезателките да понижат самочувствието си, когато знаят, че играят срещу мъже - това ги кара да са по-дефанзиви, което влошава представянето им.

Защо има само три жени в Топ 100 на световния шахмат досега?

Има нещо обезпокоително в система, която използва думата „женски", за да обезцени дадена титла, пише The New York Times.

Сексизмът в света на шахмата безспорно продължава. В някои отношения липсата на жени в топ 100 на световната ранглиста е по-тревожна за хората извън играта, отколкото за тези в нея.

В колективното въображение шахматът почти е синоним на интелигентност, но професионалните играчи знаят, че играта е силно специализирана дейност, където опитът и постоянството имат ключова роля.

В интервю от 2021 г. за The New York Times Хоу Ифан размишлява за влиянието на шаха върху живота ѝ – възможностите за пътуване и развитието на ума ѝ.

Днес Хоу търси други начини да използва играта и дори тя самата работи с група психолози и статистици върху документ, който изследва защо има толкова малко жени в този спорт на всички нива. Много от прозренията произтичат от собствената ѝ кариера.

Хоу споделя, че независимо дали има „вродена разлика“ между мъжете и жените, това, което я интересува, е начинът, по който „обществото те оформя“.

През 2023 г. жените все пак са започнали да процъфтяват в други части на шахматния свят, като например онлайн стрийминга. Популярността на шаха в Twitch и YouTube избухна по време на пандемията.

Две харизматични сестри от Канада, Александра и Андреа Ботез, имат почти милион последователи на Twitch. Шахматистката Александра Ботез отдавна е извън първите 25 000 в класацията на FIDE, но в интервю за CNBC тя изчисли, че е направила "поне шестцифрена сума" от стрийминг и спонсорство.

Дженифър Шахаде забелязва, че през последните няколко години повече момичета играят в училищата и местните клубове.

Комисията на FIDE по женските шахматни турнири, ръководена от Ива Репкова, се опитва да разшири броя на жените арбитри и турнирни служители в допълнение към жените играчи.

„Справянето с неравенството между половете на върха ще дойде със справяне с несъответствията на дъното - в основата на пирамидата“, казва легендарният гросмайстор Гари Каспаров.

„Можете да проведете подобна дискусия за това защо няма повече гросмайстори от различни части на света или от различни раси или култури. Талантът е равномерно разпределен, но възможностите не са”, допълва той. /Източник: Лупа.бг