Кариерата на Юлияна Дончева е вълнуваща и пъстра. Завършва „Геодезия, фотограметрия, фотография“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия, а по-късно специализира „Евроинтеграция и МИО“ към УНСС

В началото на 90-те години започва работа в италианската телевизия RAI-2. Връща се в България, където е водеща на предаванията „Звезди в ефира“, „Стил“ и „Стилисимо“ – първите светски и модни рубрики в постсоциалистическа България

През 2001 г. печели титлата „Мисис България“, но вместо по модните подиуми, предпочита да се реализира в политиката. Избират я за народен представител в 39-ото Народно събрание от групата на НДСВ. Като депутат тя бе определена от куп женски издания за модната законодателка на НС.

Омъжена е за ММА бореца Станислав Недков – Стъки, двамата имат син.

Датата 25 юни е специална за Юлияна Дончева – Недкова. Освен, че празнува рожден ден, тя отбелязва и поредната годишнина от запознанството си със спортиста.

- Г-жо Недкова, честит юбилей! Как се чувствате на 3 по 20 години? Променена ли сте по някакъв начин, или детето във вас продължава да живее?

- Благодари. 3 по 20 звучи чудесно, макар че аз никога на съм крила възрастта си. Може би е така, защото продължавам да се чувствам млада, но надявам се помъдряла с годините. Детето. в мен определено не е изчезнало, то просто е пораснало и е станало по-смело и уверено в себе си.

- Какво би посъветвала детето вече порасналата Юлияна?

- Като по-малко страдах от различни комплекси – не изглеждах атрактивно, бях притеснителна, не комуникирах свободно. Успях да св справя с всички тези страхове сама. Но ми бе необходимо доста време. Най-добрият съвет към мен би бил този – да вярвам повече в себе си, за да не изпускам шансовете, които съдбата ми дава.

- Какво си пожелахте навръх рождения си ден?

- На рождения си ден, както винаги, си пожелах да не позволявам духът ми да остарее. За мен младостта е в енергията и желанието за нови предизвикателства. Умората, отегчението, липсата на цели – това са истинските признаци на старостта независимо от годините. Виждам толкова много хора, които са млади, но вече са се отказали да се развиват, да търсят нови хоризонти. Надявам се любопитството към живота никога да не ме напуска, искам да се стремя към нови преживявания и предизвикателства. Животът е едно голямо приключение и желая да го изживея пълноценно.

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате за рождения си ден, или обичате изненадата?

- Всеки обича да получава подаръци, но аз ценя онези, които са направени от сърце. Нямам нужда от скъпи вещи, в които не е вложено нищо лично, Напротив, смятам демонстрацията на лукс за доста елементарна и безсмислена. По моите социални няма да видите пакети със скъпи панделки или луксозни автомобили, а само моменти от едно приключение, едно пътуване или незабравима емоция – това са стойностните подаръци за мен, който ме правят истински щастлива. За радост, моите близки знаят това и се стараят винаги да ме изненадат с предложение за някакво приключение.

- Кой е бил най-трудният и най-хубавият момент в живота ви?

Най-трудният момент в живота ми безспорно беше периодът, в който трябваше да се грижа за болните си родители. Мисълта, че страдат, а аз на мога да им помогна, беше влудяваща. Загубих ги един след друг, което предизвика в мен огромна, дълбока тъга. В тези изключително тежки моменти бях изключително благодарна, че имам доста по-голям брат, който продължи да ме подкрепя във всичко. Сега, когато освен него имам силен съпруг и двама синове, се чувствам спокойна и защитена. Тези четирима мъже са моята защитна стена в сложния и объркан свят, в който живеем. Именно затова и най-хубавите моменти в живота ми са свързани с тях – с раждането на децата ми, с нашите празници, с обичта, която си показваме всеки ден. Те са моята радост, моята сила и моето несекващо: вдъхновение.

- Има ли неща, които сте могли да направите, но не сте ги свършили и съжалявате ли?

- Разбира се! Имах много възможности, които пропуснах, и днес съжалявам за тях. Правила съм несполучливи избори и съм допускала грешки поради липса на опит и прибързаност в решенията. Аз съм импулсивен човек и често се водя от емоцията, не от разума. Не пресмятам дали нещо е изгодно за мен, а дали отговаря на моите принципи.

- Бихте ли участвали в нов политически проект?

- Ако някога отново се включа в активната политика, това ще бъде само и единствено за кауза, в която дълбоко вярвам. На този етап от живота си, с натрупания опит и ясното разбиране за ценностите, които ме водят, не бих направила никакъв компромис с принципите си.

- Имате няколко книги, които започват с „Код червено”. Кой е вашият, личният код червено за забрани в живота? Какво никога не бихте направили?

- Ако трябва да определя моя личен код червено за забрани в живота, то той е категоричен – предателството. На този етап от живота си смятам за абсолютно недопустимо да предам – независимо дали става дума за близък човек, за принципи, в които вярвам, или за кауза, на която съм се посветила. За мен предателството е червената линия, която никога не бих преминала. То е разрушително не само за другите, но и за собствената душа, подкопава доверието и оставя трайни белези. Изграждането на доверие е дълъг процес, а предателството може да разруши всичко за миг. Минала съм през различни изпитания и съм видяла колко е важно да останеш верен на себе си.

- Богата жена ли сте?

- За да избегна клишетата по този въпрос, искам да започна с това, че финансовата стабилност предполага спокойствие и дава възможност за относителна независимост.

Липсата на средства често тласка към безразсъдни действия, затова съм се стремяла да бъда спокойна в това отношение. Със съпруга ми работим много, развиваме наша марка за здравословни продукти, за да си осигурим стандарта, който ни прави спокойни. Не е лесен бизнес, защото конкуренцията е жестока, но се справяме добре. Но все пак истинското богатство са семейството и децата.

- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в изкуството?

- Не просто вярвам, а я живея всеки ден. С моя съпруг наскоро отбелязахме 15 години от нашия брак и сме все така влюбени както в началото. Това е доказателство за мен, че истинската, дълбока любов не е само литературен похват, а реалност, която може да преобрази и обогати живота. Именно защото съм имала щастието да изпитам и да живея тази любов, тя присъства толкова силно и в моите книги. Вярвам, че споделянето на тази вяра, че любовта е възможна, че тя е движеща сила и че си струва да се бориш за нея – е важно послание.

- Реализирахте ли детската си мечта и каква бе тя?

- Като дете спортувах художествена гимнастика, печелих състезания и дори бях приета в спортно училище. Виждах бъдещето си в тази насока. Тежка травма и операция след това сложиха край на мечтите ми. Върнах се в старото си училище и се затворих в себе си – четях непрекъснато, за да насоча мисълта си в друга посока. Пишех кратки разказчета, които учителката по литература четеше в клас пред другите деца. Бях забравила тези моменти, припомниха ми ги моите съученици на годишната сбирка на випуска. Явно това да пиша е била моята следваща мечта, която обаче сбъднах относително късно.

- Липсва ли ви телевизията? Какво беше тя за вас в началото на кариерата ви?

- Имаше периоди, в които телевизията много ми липсваше. И тя е уникално място, което те среща с толкова интересни хора и съдби, няма как да те остави равнодушен. Имах щастието да водя различни предавания – голяма шоупрограма в RAI-2, първото светско предаване по БНТ, политически предавания и различни тв формати. Във всички тях се чувствах добре. Успях да взема интервюта от световни звезди, да снимам кинофестивали и да се срещна с политически лидери. Само телевизията даваше такива възможности. Но както всички знаем, времената се промениха. Търсят се нови, атрактивни лица, които да увличат по-младата аудитория. И това е нормално за времена като днешните – всеки се бори за по-висок рейтинг или за лайкове в социалните мрежи, които са съвременните информационни канали.

- Как Виждате себе си след 10 години? С какво бихте се занимавали? Къде бихте живели?

- След 10 години... Честно казано, никой не знае как точно ще изглежда светът. Най-вероятно всички ще сме безработни заради неизбежното внедряване на роботи на всякакви позиции. Бъдещето е неясно и се опитвам да прокарам тези мои мисли и опасения именно чрез книгите си, особено чрез последната - „Лавината”. Все още не си задаваме въпроса: „Какво ни очаква с навлизането на изкуствения интелект?”. Притеснява ме най-вече съдбата на нашите деца. Може да се окаже, че образованието, което те получават днес, няма да е достатъчно и адекватно за изискванията на новите времена. Трябва да ги подготвим за един различен свят, но ние закъсняваме и с това.

Източник: Уикенд