Жени Калканджиева е бременна!  гръмнаха медиите миналата седмица. „ШОУ” обаче реши да я попита лично истина ли е това. Получи се едно изключително „искрено и лично” интервю: - Жени, съвсем наскоро, когато имаше сътресения в личния ти живот, в брака ти с Тачо, ти изля емоцията и сякаш, освобождавайки се от нея, се освободи и от проблема… Тогава сподели в интервю за „ШОУ”, че повече те е ядосал не фактът, че мъжът ти е изневерил, колкото факта, че ваши лични отношения са станали медийно достояние?!- Да, така беше, но знаеш ли, аз изобщо не се интересувам от мнението на хората! Отдавна! По-скоро изнервящото за мен бе това, че трябва да давам обяснения... През последните 15 години аз разбрах, че на хората просто не може да им се угоди никога. Сега ще ти дам и още един пример – след участието ми в „Къртицата” – колкото хора ми казаха, че поведението ми вътре е било много брутално, толкова ми се обадиха да ми кажат, че точно така трябва да се държим, че понякога нещата трябва да се казват с истинските им имена, в точния им момент. Но човек не може да угоди на всички, а и не трябва.- Но, предполагам, те е провокирал последният слух за теб, който обиколи за нула време публичното пространство – че си бременна за втори път?!- Ако трябва да бъда съвсем, ама съвсем честна, особено последните месец-два гледам само новините по телевизията и евентуално някое по-интересно предаване. Не чета друго. А колкото до това, че съм „бременна”, аз го разбрах от твои колеги журналисти, които ми се обадиха да попитат дали е вярно. Доста се изненадах, но да ти кажа после много се смяхме с мои приятелки. Гледам да го карам по-лекичко, по-небрежно. Не обръщам внимание. Живея си живота, гледам си дома, работя и така.- Как те промени синът ти Жорко? - Ами какво да ти кажа… Започнах да мисля много повече за бъдещето. Преди съм мислела предимно за себе си. С появата на детето ставаш по-дисциплиниран, по-отговорен, по-стриктен, по-внимателен. А и Жорко е сега в тази фаза, в която започват повече да си съчиняват, да си измислят. Съответно, аз станах по-мнителна, проверявам нещата. Със сигурност, когато става въпрос за детето, съм далеч по-сериозна, до някаква степен. Но ако става въпрос лично за мен, изобщо не се замислям - просто знам какво трябва да направя! Животът е това, което се случва, а не това, което искаме да се случи.- Успявал ли е до момента Жорко да ти изкара акъла с нещо?- Ооо, на няколко пъти! Изкарвал ми е акъла, а веднъж даже ми се подкосиха и коленете, т.е. на два пъти. Беше в един детски басейн, в който водата му стигаше до кръста, той беше на две годинки. Аз съм застанала на ръба на басейна и го наблюдавам. Една приятелка ме попита нещо и аз само за секунда се обърнах да й отговоря, връщам си обратно погледа и…него го няма! А той всъщност в този миг се е подхлъзнал и ми изкара акъла. Вторият път го направи в един вход, от външната страна на парапета на стълбите. И пак за някакви секунди. Докато го хвана и го издърпам от външната страна на парапета… направо ми се подкосиха краката. Беше страшно! Разбира се, веднъж падна на едни стълби и си цепна брадата. После падна на други стълби и си сцепи веждата. И във всяка една такава ситуация, буквално си изкарвам акъла. Те са шокиращи.- Знам, че Жорко е кръстен на твоя баща. Не съм те чувала досега да говориш за него...- Да, така е, на татко е кръстен. Аз от баща си ценни съвети съм получавала много. От него имам и много черти. Той беше много трудолюбив. Беше бохем - аз също обичам много живота, обичам забавленията, приятелите. Много ни свързва и музиката. Също и че не съм претенциозна, не гледам останалите от твърде високо… И по някакъв начин така става, че, понеже сме приказливи и принципни хора, хората ни имат доверие. Той навремето, когато седеше пред блока в градинката, цялата махала се забавляваха с него, той обичаше да разказва вицове, обичаше да танцува, да пее. Същевременно абсолютно всеки ден ставаше в 6:00 часа и се прибираше към 20-21 ч. от работа, няма събота, няма неделя, само празниците.- Когато ти ставаш 6-а по красота в света, баща ти със сигурност е бил най-гордият баща на света!- (смее се) Със сигурност е бил най-щастливият баща на света. Обичаше да го изживява в шумна компания, да има хора около него, да е весело, да има музика.- Имаш силна връзка с баща си…- Много, да. Даже има една песен, мисля, че беше на Богдана Карадочева – „..ти си моето слабоволие, аз съм твоята любима грешка”. Ние като я пеехме, така се наричахме един друг. А ти говоря в минало време, защото той почина... При мен има една особеност – аз не обичам да ходя с хората по разни Задушници, на гробищата. Примерно майка ми ходи на Задушница с брат ми, аз ходя винаги сама в някакъв съвсем отделен ден. Решавам, че искам да го направя – отивам в църквата или на гробищата и на ум си „разговарям” с него. Разказвам му разни неща, хваля му се, оплаквам му се… Комуникирам си по някакъв начин с неговата душа, сигурна съм, че е някъде там и съществува, и че всички наши близки по някакъв начин ни пазят, закрилят, насочват по един или друг начин, като ни вкарват мисли в главата.- Кога правиш компромиси в живота си?- Определено в личен план компромиси правя много. Особено когато човек има семейство, дете, нещата стават много по-сложни, деликатни, различни. Там съм направила много компромиси. В работата обаче не правя никакви компромиси. Прощавам от време на време. Работя с много млади момичета, а те са в тази възраст, в която се влюбват, разлюбват, разсеяни са, летят…Карам се най-много, когато са недисциплинирани, неточни.- Ти ли си най-зрелият и сериозен човек в семейството си?- Със сигурност - най-живелият… Даже бих могла да кажа и в по-големия кръг от семейството ми, където се включват и моят брат, и моята майка, смятам, че аз съм най-сериозно гледащият човек.- А колко силна е връзката ти с майка ти Елена? - С майка ми имаме много силна връзка. Даже в момента ще ти споделя нещо – че не я усещам повече като майка, а по-скоро като дете. Гледам да не я ядосвам... Примерно, с нея трудно споделям – само хубавото й казвам. Лоши неща, неприятности, се старая да не споделям, избягвам. В крайна сметка, тя не е първа младост и за мен е важно тя да е спокойна, здрава и щастлива, отколкото да я натоварвам с неща и ситуации, в които тя няма как да ми помогне.- Да, но ти си известна личност, а тя със сигурност чете, слуша, гледа… От слуховете трудно ще я предпазиш, по-скоро - невъзможно!- Това е лошото, да. Ако аз не се интересувам от това какво се пише и говори, тя със сигурност е обратното. Има и друго – тя е пенсионерка и нищо не прави по цял ден, говорят си с приятелки. И тя самата няма как да не получи информация, като в повечето случаи я разбира именно от приятелки. Но през годините са писали за мен какво ли не - само крадла не са ме писали още, че съм станала (смее се). Всичко, ама всичко друго! Даже си казвам – някой ден трябва да взема и нарочно да открадна нещо, само и само да напишат и, че съм крадла, за да се знае, че съм всичко, което може да бъде! Но мисля, че майка ми все пак успя да се научи да живее с това. Аз изключвам. Човек трябва да се щади. А аз имам и малко дете, то достатъчно те изнервя.- Звучиш ми като човек, който е минал най-малкото през 9-те кръга на ада, за да си позволи сега да говори по този уравновесен, осъзнат начин…- Уверявам те, че съм имала не един или два много тежки моменти в живота си, обаче не искам да живея с мисълта за нещо лошо. И ако съм минала през 9-те кръга на ада, то със сигурност съм минала и през 100-те кръга на рая, защото съм имала и уникални моменти! Не мога да се оплача, живея добре. Не мога да кажа, че съм имала адски много, но и то не ми трябва. Обичам себе си, глезя си се, имам много щастливи мигове. Мога да кажа, че съм късметлийка, че съм щастливка, че пиленцето ми е кацнало на рамото и аз съм го уловила. Преживяла съм много хубави неща. Най-важното – обичам да се оглеждам отстрани. Не съм кон с капаци. Виждам около мен, че има много хора, които живеят трудно. Имам приятелки със страшни заболявания, ракови и т.н., децата им имат проблеми. Не можем да се стремим все да е най-най… трябва да можем да спрем в един момент, да си кажем: „Опа, доволен съм!”.- Постигна ли баланс в личния си живот, във връзката си с Тачо? Там имаше сътресения, трудни моменти…- Мога да кажа сега, че с него определено намерихме баланса. Знаеш ли какво се получи – някак си си опознахме характерите. Ако преди аз за някакви неща съм се ядосвала, сега просто си казвам:„Такъв му е характерът, какво да го правиш…”И не говоря само за семейството си, а и за приятели, за мои служители, за манекенките. Животът е като в шахмата – като видиш, че този ход не е печеливш, и че могат да ти вземат пешката, царя или царицата, просто търсиш друг ход.- Получи ли извинение за най-трудните си мигове?- Замислям се… дали това не е твърде лично, все пак се отнася за друг човек, не само за мен... Но ще ти кажа, че ги имаше моментите на осъзнаване и от двете страни. И балансът е факт. Имахме желание да продължим напред и се получава добре.- Интересно ми е гледали ли са ти досега бъдещето?- Съвсем честно – никога не съм ходила на никакви гледачки, врачки или ясновидки… Мен малко ме е страх да се ровя в бъдещето. Човек трябва да живее така, че утре да не съжалява за постъпките, които е направил. Иначе, ако замазваме нещата, колко може да продължи това? Колко време можем да лъжем себе си? Колко време можеш да лъжеш другата страна или обществото, правейки се на света вода ненапита?! Човек трябва да е такъв, какъвто е, да се учи сам от себе си, не да се учи от хората. Много пъти например са ме питали – ама ти защо влезе в „Къртицата”? Ами от чисто любопитство, беше ми интересно, никога не съм била в такова нещо!- Би ли участвала отново в „Къртицата”?- Да ти кажа – не - вече съм участвала. Толкова неприятни неща изядохме, направихме (смее се), трудоемко е. Много е трудно да стоиш с толкова много хора под един покрив. Зрителите просто нямат никаква представа колко е изнервено! Ние сме хора с навици, с характери. Аз, например, обичам да ми е чисто, подредено, да ми е весело, деликатните, културните хора, докато там няма как да е така!Ако в живота си срещнеш такъв човек, можеш да го изтърпиш един, максимум два часа, след което ставаш и си тръгваш, и си спокоен. А там това са дни наред, месеци наред! Да не говорим, че много от хората вътре, в стремежа си да се правят на интересни, започват с провокациите. Аз пък съм и от тези, които на момента отсичат: „На мен ти не ми харесваш!” и точка по въпроса. Даже Миглена Ангелова ми беше споделила веднъж, че това е любимият лаф на дъщеря й, и тя само го повтаряла. А лафът беше: „А теб въобще не те харесвам!” (смее се)./БЛИЦ