Журналистката Ани Цолова сподели във Фейсбук лична история как аварията в Чернобил се е отразила на нейното здраве. На 26 април се навършиха 40 г. от най-голямата ядрена авария в историята. Цолова разказа как липсата на информация е изложила на голям риск като дете и как семейството йгодини наред е изпитвало вина за това. 

Ето какво написа тя: 

"И вие сте чернобилче, г-жо Цолова!“ Тези думи чух преди 20 години. Изрече ги един от лекарите, които видяха ехографската ми снимка и ми съобщиха, че трябва да се оперира щитовидната ми жлеза.

След този човек започва да ми обяснява как моето поколение е „поразено“ от лъжата на тогавашната социалистическа власт, да не каже на българите какво се е случило. И добави нещо такова: „Явно вашите родители не са били от важните тогава – тези, които са знаели и са направили всичко възможно да предпазят себе си и децата си“.

На 26 април 1986 г. била съм на 11 години. Дни по-късно (когато радиационният облак е над България) сме били на село, при дядо ми и баба ми. През годините майка ми и баща ми често ми казваха колко съжаляват, че в деня на дъжда са ми позволили да ям мерудия и киселец от двора. Как да са знаели какво правят?

Големият облак минава над Швеция. Правителството там веднага съобщава на хората как да се предпазят. Над България преминава периферията на радиалния облак, но страната ни е най-силно поразена. Заради желанието и решението на Тодор Живков да угоди на СССР и властта в Русия. Заради заповедта: „Ще си мълчим“.

Авторитаризъм и диктатура. Днес различни политики „продават“ това като нещо хубаво. Нормализиране на култа към личността, корупцията и лъжата станаха норма и се страхувам, че историята ни вече не е преписана. Всички плащаме цената на дезинформацията и пропагандата. Иначе аз съм добре. И съм благодарна на лекарите, в чиито ръце бях преди 20 години.“