Спорт

Голям скандал назря в националния отбор по художествена гимнастика, след като една от вече бившите състезателки Теодора Александрова обяви, че  причината да прекрати кариерата си не е контузия, а морално-психологическа. Припомняме, че тя игра на Световната купа в София през април със счупена костица, а по-късно се подложи на сложна операция, пише БЛИЦ

Александрова хвърли обвинения срещу треньорския щаб и ръководството на Българската федерация по художествена гимнастика в интервюто, което даде за БНТ. Весела Димитрова обаче я контрира. Треньорът на националния ансамбъл по художествена гимнастика категорично отрече обвиненията на грацията.

"Причините не са поради спортно-технически и здравословни, а морално-психически. На Световната купа в София играх със счупен крак, тогава някои хора ми казаха, че симулирам и че си измислям, че ме боли", обясни пред БНТ Теодора Александрова. 

"След като играх със счупен крак, четири месеца след това ми направиха операция, която беше много сложна. После никой от ансамбъла и ръководството не се интересуваше как е моето физическо и психическо състояние", добави сребърната медалистка от световното първенство през 2017 г.

"За мен главната причина беше това, че кракът я болеше,  не успя да се възстанови. Влязоха други деца да играят. Теди изпитваше болки, лекарите направиха всичко възможно за нея. Наложи се да играе на Световната купа, това беше и нейно решение. Аз първа й се обадих след операцията, момичетата поддържаха връзка с нея. Смея да твърдя, че абсолютно всичко сме направили за момичето, както правим за всеки състезател от отбора", контрира Весела Димитрова.

"Стана ни доста неприятно. Теди беше част от отбора, подкрепяхме се дълго време, ходехме по състезания. Но тя имаше проблеми с крака, не може да се възстанови след травмата, ние подкрепихме това нейно решение", добави капитанът Симона Дянкова.

Атаките, които очевидно са  не само срещу Весела Димитрова, но и срещу ръководството на федерацията, начело с Илиана Раева, са безпочвени. Както треньорският щаб, така и най-важният човек в родната художествена гимнастика, винаги са се отнасяли като родители със своите състезатели - били са с тях в трудните моменти, което неимоверно е помагало за големите успехи. А те в последните години не са никак малки. Вероятно Теодора в резултат на афект побърза да хвърли вината там, където всъщност я няма...

Той е един от най-добрите ни футболисти, но съвсем наскоро е отказал да води преговори за трансфер в клуб, където щеше да получава огромни пари, пише БЛИЦ. Става въпрос за звездата на Ботев (Пловдив) и твърд титуляр в националния отбор Тодор Неделев, който вчера бе избран за №3 в анкетата Футболист на България за 2018 година.

Източници на БЛИЦ разкриха, че техничарят има огромна фобия от пътуване със самолети. Е, когато се налагало, нямало как – стискал зъби и се качвал на аероплана. Особено за мачовете на националния отбор. Но при първа възможност Неделев предпочитал да пътува не по въздуха, а по сушата.

Заради този си страх и ужас преди коледните празници той е отхвърлил покана за разговори с китайски клуб. Само като чул за какво иде реч, Тошко отсякъл, че за нищо на света няма да приеме, пък ако ще и милиони да му дават. Още повече, че Китай е огромна страна с над 9,5 милиона кв. км. територия, където за всяко гостуване отборите се придвижват само със самолети.

Достоверни източници на агенцията разкриха, че почти всяка година за лагерите на „канарчетата” в Турция Неделев пътувал с кола и избягвал въздушния транспорт.

Къде насериозно, къде на шега, той твърдял, че ако ще прави трансфер в чужбина, предпочита да е в някоя близка страна, за да се вози на автомобил, а не на самолет.

Припомняме, че има доста чуждестранни футболисти, които също страдат от такава фобия. Най-яркият пример е Денис Бергкамп. Холандецът не обичаше самолетите, прилошаваше му и поради тази причина за световното първенство в Щатите през 1994 година измина огромното разстояние от единия до другия бряг на Атлантическия океан с кораб.

На терена Йеспер Бломквист спечели почти всичко възможно: през 1994 година беше част от националния отбор на Швеция, който завърши на трето място на световното първенство, след това игра за Милан, с Манчестър Юнайтед спечели историческия требъл през 1999 година, както и пет титли на Швеция.

44-годишният Бломквист изглеждаше като музикален идол и живееше като рок звезда. Спечели милиони, които изтекоха между пръстите му. До това доведе екстравагантния начин на живот, няколко лоши инвестиции и изключително скъп развод. В крайна сметка бившото ляво крило трябваше да стартира от нулата, но шведът не прие личната си история като трагедия, а поводи за това имаше доста. Бившият футболист запретна ръкави, отвори собствен ресторант и започна да прави пици.

В началото заведението не е нищо особено. Обикновено кафене с нещо за хапване, но това не спря предприемаческия дух на бившия шведски национал. Той замени футболния екип не с костюми, а с бяла фланелка, по която може да се видят петна кечуп, парчета лепкаво тесто и брашно. Началото е трудно. Най-вече заради отношението на някои родители, които водят децата си в заведението и го сочат с пръст: „Виж, моето дете, това ще стане с теб, ако не внимаваш как си харчиш парите!“

Днес същите тези родители продължават да водят децата си в пицарията на Бломквист, но на курсове как се прави пица. Междувременно бизнесът на бившия футболист на Милан, Парма, Манчестър Юнайтед и Евертън се развива добре. Ресторантът е разширен и по-луксозен.

„Собствената ми история ме научи, че простите неща в живота са най-важни. Ежедневната работа, разговорите с приятни хора и наличието на нещо хубаво за ядене и пиене. Това са нещата, от които всеки се нуждае“, признава Бломквист.

Преди да стане майстор на пици, Йеспер е чест гост в различни телевизионни риалити формати. Дори се представя изключително успешно в шведската версия на „Денсинг Старс“. В един момент решава, че така не може да продължава. След края на кариерата си през 2010 година в традиционния стокхолмски клуб Хамарби, той се насочва към треньорската професия.

Това обаче не продължава дълго. Прекарва две години като играещ треньор на провинциалния Енкьопинг и няколко месеца като помощник-треньор на Хамарби. „Осъзнах, че ми липсва страстта за тази професия. От времето си на футболист научих, че трябва да гориш в работата си, ако искаш да бъдеш добър в нея“, признава бившият футболист.

Така през месец май 2018 година се стига до отварянето на италианския ресторант „450 Гради“ на стокхолмския остров Лидингьо. Бломквист често може да бъде видян не само да меси тестото за пиците, но и да ги пече в огромната пещ на дърва. „Страстта ми към добрата храна, виното и кафето идват от престоя ми като футболист в Италия. Там се появи интересът ми към храната и готвенето“, разказва бившият футболист.

Идеята за отварянето на собствен малък ресторант отдавна зрее в главата на Йеспер Бломквист. Първоначално обаче няма достатъчно финансови средства, а на второ място идва предишният трагичен опит с различни инвестиции. „В миналото бях предаван много пъти и затова в началото бях много предпазлив и скептичен. Преди две години обсъдих намерението си с няколко приятели и според тях идеята беше добра“, признава настоящият ресторантьор.

След трудното начало нещата започват да се подреждат. Пицарията става популярна и се разраства до такава степен, че на Бломквист вече не се налага сам да меси тестото и да прави пица. Бившият шведски национал има няколко служители на пълен работен ден и още няколко на половин ден. Йеспер обаче продължава да стои в пицарията. Той прави кафе, налива вино, гарнира салатите, сервира ястията и лично посреща клиентите. Признава, че само доброто обслужване и добре приготвената храна може да върне отново посетителите в ресторанта.

Йеспер Бломквист до такава степен е запленен от новия си живот, че би прекарал остатъка от него в „450 Гради“. Миналият му опит обаче го е научил, че всеки момент на щастие бързо може да бъде разрушен: „Никога не знаеш колко дълго ще продължи един период на възход, но чувствам, че в момента изживявам собствената си мечта. Всеки ден работя много и продължавам да се уча. Разбрах колко много усилия коства собствения бизнес на всеки един предприемач по света. Свалям шапка на всеки един от тях. Не спирам да развивам собствения си ресторант и се опитвам всеки ден с нещо да го подобрявам“, твърди Йеспер Бломквист./БЛИЦ