И тази година банковата система ще надхвърли три милиардна печалба, след като миналата година бяха отчетени рекордните 3.4 млрд. Това е видно от последните данни на БНБ за банковата система - към края на октомври търговските банки у нас вече отчитат общо 3.0 млрд. лв. печалба, предава СЕГА.

За разлика от последните три години този път ръстът на банковата печалба е почти символичен - към октомври е 0.6% или 17 млн. лв. повече от същия период на 2023 г.

Припомняме, че банковата система у нас реализира завидни финансови резултати, като регистрира огромни ръстове на печалбата. През 2021 г. например увеличението бе 74% до 1.4 млрд. лв. След това през 2022 г. последва ръст от 47% до 2.1 млрд. лв., а през 2023 г. - 61% увеличение до рекордните 3.4 млрд. лв. 

През тези години финансовите институции натрупаха стабилни приходи от значително увеличение на таксите за банкови услуги, но печалбата идва най-вече от бурното кредитиране при плавно вдигане на лихвите, докато лихвите по спестяванията на клиентите им останаха замразени на нулеви позиции или близко до нулата.

За десетте месеца на годината търговските банки у нас са отчели нетна доходност от лихви в размер на 4.615 млрд. лв., което е с 15% повече от същия период на миналата година. От такси и комисионни нетните приходи са 1.328 млрд. лв., което е с близо 8% повече от миналата година.

Прави впечатление, че банките са заделили много по-големи провизии за покриване на евентуални лоши кредити тази година. Към края на октомври сумата е 515 млн. лв., с 212 млн. лв.  или 70% повече от отчетените към 31 октомври 2023 г.

Облагането на свръхпечалбата на банките бе посочено като едно от предложенията на служебния финансов министър Людмила Петкова за свиване на огромния дефицит, който се очертава следващата година. 

От обясненията на Петкова стана ясно, че България може да приложи еврорегламента за т.нар. "временна солидарна вноска". Тази вноска бе въведена през 2022 г. за петролни и газови компании, реализирали огромни печалби от високите цени на петрол, газ и горива по това време. Става въпрос за допълнително облагане с 33% на свръхпечалба, изчислена по специална формула. От разговорите на финансовия министър с политическите партии стана ясно, че от тази мярка се очакват 200 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета.

Асоциацията на банките и БНБ обаче се противопоставиха на подобна мярка, като обявиха, че тя ще има обратен ефект - отнемането на капитал от банковата система ще свие кредитирането, а това ще доведе до спад в икономиката и по-малко приходи в бюджета.