От този 1 януари България е част от еврозоната. След присъединяването към НАТО през 2004 г., към Европейския съюз през 2007 г. и към Шенгенското пространство през 2025 г. балканската държава с 6,5 млн. жители затваря последната голяма глава от своята интеграция със Запада.

Икономически страната се намира в по-добро състояние, отколкото репутацията ѝ в чужбина често подсказва, пише Lupa.bg

Държавният дълг на България е изключително нисък. По данни на Европейската комисия през 2025 г. той е възлизал на едва 28,5% от брутния вътрешен продукт – сред най-ниските равнища в еврозоната.

За сравнение, държавният дълг на Германия е над 63%, а в останалата част от еврозоната задлъжнялостта надхвърля значително 80%. Това се казва в анализ на Михаел Мартенс – кореспондент за Югоизточна Европа на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, предаде БГНЕС.

Бюджетният дефицит на България също е нисък – 1,9% в последния отчетен период, докато в Германия той достига 4,8%. Единствено инфлацията през последните години често беше сравнително висока, което обаче до голяма степен се дължи и на стабилния икономически растеж на страната.

Макар България да остава държавата с най-нисък БВП на глава от населението и с най-ниски заплати в ЕС, след присъединяването си към Съюза преди 18 години тя последователно наваксва изоставането. Икономиката растеше стабилно в продължение на много години и продължава да се разширява. През изминалата година българският БВП е нараснал с около 3% по оценки на Европейската комисия, като за първата година в еврозоната се прогнозира сходен темп.

Докато икономическите показатели изглеждат стабилни, политическата ситуация е далеч по-проблематична, пише още в анализа.

В средата на декември българското коалиционно правителство подаде оставка след масови протести. Макар министър-председателят Росен Желязков и министрите му все още да изпълняват функциите си, дните на кабинета са преброени.

Теоретично е възможно в настоящия парламент да се формира ново управляващо мнозинство, но това е малко вероятно. Ако три опита за съставяне на правителство се провалят, това би означавало вот през първата половина на 2026 г. – осми парламентарни избори за едва пет години. Гласуванията през април, юли и ноември 2021 г., октомври 2022 г., април 2023 г., както и през юни и октомври 2024 г. не доведоха до стабилно управление.

При пълни мандати осмите избори след 2021 г. трябваше да се проведат едва след 2050 г., но подобни сметки нямат общо с реалността в силно фрагментираната политическа система на черноморската държава.

Правителството в София, което се провали след по-малко от една година, още от самото начало беше нестабилна конструкция: трипартийна коалиция от много различни партньори, която въпреки това не разполагаше със собствено мнозинство и в парламента разчиташе на търпимостта на парламентарната група на съмнителния олигарх и медиен магнат Делян Пеевски.

Протестите срещу коалицията, чиято най-голяма партия беше ГЕРБ на дългогодишния министър-председател Бойко Борисов, бяха предизвикани от проекта за бюджет за 2026 г., който предвиждаше сериозно увеличение на данъци и такси. Само по себе си това вероятно нямаше да предизвика такова възмущение, но от проекта стана ясно и че възнагражденията на държавните служители трябваше също рязко да се повишат.

Мнозина разпознаха в това почерка на действащия задкулисно олигарх Пеевски. Смяташе се, че по този начин той е искал да си купи лоялност в държавния апарат за сметка на обществото. Пеевски обаче се провали пред политически будната общественост на страната. Фактът, че коалицията разчиташе не на друг, а на най-непопулярния политик в страната, така или иначе се възприемаше от много хора в България като нещо вредно.

Макар коалицията да се опита чрез оттегляне на проектобюджета да спре инерцията на протестите, демонстрациите вече бяха развили собствена динамика. Министър-председателят Желязков, човек на Борисов, беше принуден да отстъпи.

Въпреки това далеч не е сигурно дали вече вероятно неизбежните седми поред предсрочни избори, които ще бъдат и осмите от 2021 г. насам, могат да доведат до фундаментални промени. При сегашното положение по-скоро може да се очаква те отново да произведат неясно разпределение на силите – освен ако навлизане на популярния президент Румен Радев в активната политика не внесе раздвижване в ситуацията.

Радев, бивш генерал от българските Военновъздушни сили, е държавен глава от 2017 г. Той беше преизбран през 2021 г. и според социологическите проучвания е най-популярният политик в страната. Отдавна се говори, че той обмисля идеята да основе собствена партия след наближаващия край на втория си и според конституцията последен мандат като държавен глава. Дали това би му донесло успех, обаче, е всичко друго, но не и сигурно.

Въпреки това България засега се развива стабилно, независимо от държавния си глава и от множеството избори през последните години. Макар от 2021 г. насам страната практически да се намира в постоянен предизборен режим, политическият елит – включително с оглед на целта за присъединяване към еврозоната – в повечето случаи устоя на изкушението да разхлаби бюджетната дисциплина. Проектобюджетът за 2026 г., провалил се под натиска на общественото недоволство, беше изключение от това правило.

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев (без роднинска връзка с президента) успокои обществеността след провала на последното правителство в интервю, като подчерта, че държавата не може да бъде свеждана до продължителността на отделни кабинети. Докато институциите изпълняват надеждно своите функции, дори дълбоки политически кризи могат да бъдат преодолени без сериозни икономически последици. Политическите сътресения не водят непременно до икономически трудности, посочи още банкерът.

През изминалите години това действително се потвърждава. Предстоящите месеци ще покажат дали вече 21-вият член на еврозоната ще успее да остане на този курс и занапред.