Българската народна банка (БНБ) очаквано ще освободи над 16 млрд. лв., които в момента поддържа като задължителни резерви на частните търговски банки у нас. Това следва от съобщение на БНБ от понеделник, според което управата на централната банка е приела отмяна на наредбата за задължителните минимални резерви, считано от 1 януари 2026 г., предаде Медиапул.

В момента задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките у нас трябва да поддържат в БНБ, сe равняват на 12% от депозитната база. В еврозоната обаче този процент е едва 1%, въпреки че отдавна се говори, че той следва да бъде увеличен. Така от 1 януари драстично се намалява – от 12% на 1%, не само ставката на дължимите резерви, но и самата депозитна база, върху която тя се начислява. Дава се кратък преходен период във връзка с периода на изчисление на депозитната база.

Според най-актуалните данни, които са към 24 октомври, задълженията на БНБ към банките у нас са 19,58 млрд. лв.,

но в тази сума влизат не само ЗМР, а и други пера като например свръхрезервите. Според приблизителни оценки на БНБ с данни за май 2025 г. задължителните резерви на банките при влизането в еврозоната биха се понижили с около 16,3 млрд. лв. В съобщението от понеделник БНБ не дава по-актуална оценка.

Задължителните резерви са вид буфер за стабилността на системата, а у нас се ползваха и като инструмент за охлаждане на кредитирането. Последно те бяха повишени от 10% на 12% в средата на 2023 г., когато от системата бе иззета ликвидност на стойност над 3 млрд. лв.

Най-новите очаквания и на БНБ, и на частни банкери, с които Mediapool се свърза, са освободените средства да не се излеят в кредитиране, а да останат в баланса на БНБ, но вече доброволно, по линия на т. нар. "депозитно улеснение", което ЕЦБ предоставя на банките в еврозоната. Това означава, че парите стоят на безрисков депозит в националната централна банка, но тя вече е длъжна да плаща лихва на частните банки за това. В момента лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ е 2%, което за ресурс от 16 млрд. лв. прави около 320 млн. лв. на година.

Сега парите на банките стоят в БНБ при 0% лихва, но самата централна банки ги инвестира и внася 75% от реализираната "печалба" в държавния бюджет. 

Банкери успокоиха, че няма риск милиардите рязко да се налеят на имотния пазар у нас или като прекомерно бизнес кредитиране, защото системата и без това е свърхликвидна и няма достатъчно проекти и капацитет за подобен ръст на кредитирането.

БНБ успокоява, че няма да има проблем и с инфлацията. "Поддържаните от банките средства по депозитното улеснение биха представлявали за тях практически безрисков актив, който към момента предоставя положителна доходност, поради което може да се очаква, че те биха прехвърлили по-голямата част от освободения финансов ресурс от задължителни минимални резерви към депозитното улеснение. Това означава, че общите банкови резерви в баланса на БНБ биха се запазили без съществена промяна. В резултат на това не биха се наблюдавали значителни макроикономически ефекти от понижаването на ставката на ЗМР върху динамиката на кредитите и динамиката на крайните потребителски цени в страната", става ясно от разяснения на БНБ по въпроса. Оттам допълват, че тъкмо такъв е бил и опитът на Хърватия, а самото присъединяване към еврозоната не е довело до бум на кредитите за домакинствата.