Несигурните купувачи, които придобиха имоти през първата половина на тази година, за да съхранят стойността на парите си преди еврозоната, вече ги няма на пазара. През третото тримесечие се върнаха реалните клиенти, които купуват, защото имат нужда от жилище, и броят на сделките се върна на нивата от 2024 г., която беше здравословна година за пазара спрямо развитието на икономиката. Това каза Димитър Савов, изпълнителен директор на агенция за имоти, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Той очаква баланс на пазара с оглед и на по-малкото издадени разрешения за строеж, но посъветва купувачите да поемат премерен риск и да не вземат излишни кредити. Към момента 70% от сделките стават с банково финансиране, като този показател вече се доближава до средното европейско равнище, отбеляза Савов. Но след намесата на БНБ (която през октомври м. г. обяви мерки с цел забавяне на силния ръст на ипотечното кредитиране – бел. ред.) банките трудно отпускат заем, който надхвърля 80% от стойността на имота, посочи той.

Отделно, банките станаха по-консервативни в оценката, която правят преди отпускането на ипотечен кредит, и това регулира пазара, коментира гостът. „Банките у нас са зрели и предпазват пазара от прегряване“, отбеляза той.

Цените догодина ще растат с темпа на инфлацията

България става член на еврозоната и се очаква това да помогне на българската икономика, когато тя расте, би трябвало доходите и цените на имотите също да растат, каза Савов. Той очаква догодина цените на жилищата да нарастват с темпа на инфлацията в страната.

„Спецификата на пазара на имоти ново строителство в България е, че жилищата се продават „на зелено“, а не когато са готови, и строителните предприемачи могат да реагират бързо, ако усетят, че има спад на търсенето – ще започнат да се строят по-малко проекти и няма да се стигне до наводняване на пазара с готови жилища, които стоят непродадени.“

Такъв беше случаят с Испания през 2008 г., където се строеше спекулативно и строителите завършваха сградите си, без да са ги продали, отбеляза Савов.

Той изтъкна, че строителството е следствие от доброто развитие на икономиката – когато в икономиката има пари, се строи. „През 2009-2010 г. почти не се строеше, делът на започнатото строителство беше около 30% от издадените разрешения за строеж. През второто тримесечие на тази година той беше стигнал 90%, а през третото тримесечие бе 70%“, коментира гостът и допълни, че предприемачите не строят апартаменти, за да стоят празни, а защото има търсене за тях.

Савов очаква през следващите две-три години предлагането на нови сгради да намалее. Тази година е била пикова за продажбите на жилища ново строителство, тъй като това са проекти, започнати преди две-три години.

„Процесът на забавяне на разрешенията за строеж започна в средата на миналата година в София и ефектът ще се усети от средата на 2027 и през 2028 г.“, прогнозира той.

В строителството има преливане на кадри от IT бранша, тъй като нивата на заплащане са конкурентни на високотехнологичните сектори, съобщи Савов.

Постигнатите нива в строителството са привлекли и български работници в чужбина да се върнат в страната. „Все по-често виждаме такива бригади. За съжаление те не са толкова много, колкото браншът очакваше, но е добро начало“, отбеляза той.

„От друга страна, с помощта на държавата се отвориха възможности в страната да влязат чуждестранни работници. Все по-често чуваме доста екзотични езици по обектите си. Тези хора идват с желание за работа и работят дори повече от очакваното.“

Какви са предизвикателствата пред строителния сектор в България? Какъв щеше да е ефектът върху сектора от предложения бюджет за 2026 г.? Какви са приходите, които строителният сектор осигурява на общините и държавата? /Източник: Днес.бг