от 472,80 лв. на всеки клиенти, който в 3-дневен срок от сключването на договор за заем не е намерил поръчител. Парите са прибирани под формата на „такса” за неизпълнение на задължение по подписания договор. Тя трябва да се плати разсрочено в добавка към погасителните вноски.Проблемът с въпросната такса е, че преди сключването на договора „Кредихелп” не уведомява заемополучателите, че съществува срок (3 дни), в който е необходимо да осигурят гарант, както и че има критерии, на които този поръчител следва да отговаря. Това са установили от Комисията за защита на потребителите, пише "Монитор". Тези действия на търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и по смисъла на Закона за защита на потребителите представляват нелоялна търговска практика, която уврежда икономическите интереси на потребителите, съобщиха от комисията.След констатацията от КЗП са забранили на „Кредихелп” да действа недобросъвестно спрямо клиентите си. И са наложили принудителна административна мярка за преустановяване на нарушението от страна на търговеца и недопускане извършването му в бъдеще. Санкцията за такова нарушение е до 30 000 лв.„Кредихелп” е член на Асоциацията на фирмите за отговорно небанково кредитиране, каза за „Монитор” нейният председател Неделчо Спасов. Той обаче отказа да коментира конкретния казус, защото не е запознат с решението на КЗП, както и дали то е окончателно или подлежи на обжалване.Преди време Спасов предупреди, че реалната цена на бързите кредити надхвърля законовия таван от 50%. Таванът беше наложен преди около година с промени в Закона за потребителския кредит. „Преди налагането на тавана ценообразуването на компаниите за бързи кредити беше много опростено. Вземаш 500 лв. - връщаш 600 лева”, даде за пример Спасов. След въвеждането на тавана компаниите разбиха тази цена на съставни части – лихва, застраховка, изисквания за гаранции, посещения в дома, други допълнителни услуги, обясни още председателят на асоциацията. Тези такси извън лихвата са избираеми от клиента, смята Спасов. Но все пак призна, че компаниите изискват плащане на една или повече, ако преценят, че клиентът е оценен като по-малко кредитоспособен. Основният проблем е хората да не бъдат изнудвани да ги плащат, но при високата конкуренция на пазара, това става все по-малко възможно, коментира той.По думите на шефа на асоциацията крайният резултат е, че преди и след налагането на тавана цената на бързите кредити не е спаднала. Тя се диктува от търсенето на пазара, каза той. И не скри, че на пазара има установен минимум в зависимост от срока на кредитите. Под този минимум падат само новите компании, които навлизат на пазара и търсят клиенти. На въпрос колко е минимума, Спасов даде за пример бързите заеми за няколко седмици, при които получаваш 100 и връщаш най-малко 118 лв. /БЛИЦ