Само за последната една година редица случаи на насилие над животни разтърсиха обществото ни. Само преди няколко дни в столичния квартал „Кръстова вада“ мъж уби йоркширски териер. Поредният случай отново постави въпроса – достатъчно тежки и справедливи ли са наказанията за подобни престъпления?

На 1 ноември 2026 г. кучето Кнопа, 9-годишен йоркширски териер, беше смъртоносно изритано от мъж в София. Два дни по-късно хиляди се събраха на протест пред дома му, а ден след това той беше задържан.

„Той ми каза да остана вкъщи, но в този момент аз вече тичах – бягах, колкото сили имах, все още по домашни дрехи, за да спася „бебето“ си. За съжаление, вече беше твърде късно. Целият квартал чу мъката ми“, разказва Снежана Кишчук, собственичка на Кнопа.

„Държеше мъртвото тяло на домашния си любимец. Опитахме се да намерим пулс на животното, но цялото беше в кръв, оченцето му беше изскочило. Беше много, много тъжен момент“, споделя свидетелят Ивана Василева.

Това не е единственият случай, предизвикал обществено възмущение. На 3 февруари 2026 г. при специализирана акция в свищовското село Царевец ГДБОП разби група, която издевателствала над животни в импровизирано „студио“ и продавала видеата в затворени онлайн канали и платформи в чужбина. Установени са 81 прояви на жестокост към животни и 15 видеа с порнографско съдържание.

„Не ми го побира умът, минаха ми хиляди мисли. Не мога да повярвам, че това нещо се е случило“, казва съседът Богдан Велинов. Извършителите получиха ефективни присъди от по две години лишаване от свобода.

През ноември миналата година 14-годишното бездомно куче Мая беше прегазено в София от лекар от ВМА. Случаят предизвика масови протести и вълна от недоволство.

„Познавам кучето от години. Всеки един от нас се грижи за него. Искаме наказание, искаме справедливост, искаме страх. Искаме хората да знаят, че не могат да убиват безнаказано“, заяви Теодора Попниколова, съседка.

Лекарят беше уволнен, но не остана в ареста, а беше освободен срещу парична гаранция от 5000 лева. Година по-късно присъда все още няма.

Сред случаите, предизвикали най-големи дискусии, е и този с насилниците от Перник. Те бяха обвинени, че срещу заплащане са снимали клипове с насилие над животни и са ги продавали онлайн. Разкритията отново станаха повод за национални протести.

„Клиентите са от цял свят. До момента не сме установили български гражданин, който да има отношение“, заяви Албена Стоилова, говорител и прокурор в Окръжната прокуратура – Перник.

„Такава жестокост лично аз за първи път срещам“, коментира Владислав Тодоров от дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.

Двамата обвиняеми остават в ареста. Срещу тях са повдигнати три обвинения – за участие в престъпна група, за прояви на жестокост към животни и за пране на пари. Все още няма окончателна присъда, а събирането на доказателства продължава.

Достатъчно тежки и справедливи ли са наказанията? Според Петя Алтимирска, съосновател и съдружник в сдружение „КАЖИ“, предвидените в закона санкции са сред най-високите у нас. Тя обаче подчерта, че случаите, извършени преди увеличаването им, ще бъдат разглеждани по старите законови текстове.

„Много е важно да наблюдаваме съдебния процес и като граждани да проявяваме активност към прокуратурата, за да могат присъдите да бъдат протестирани“, посочи тя.

Бившият председател на Софийския районен съд и настоящ адвокат Методий Лалов обърна внимание, че проблемът не се изчерпва с размера на наказанията. По думите му насилието над животни е израз на по-дълбока агресия в обществото, а институционалното бездействие допълнително задълбочава проблема.

„Институциите действат бавно и тромаво, не довеждат случаите докрай, за да има и превенция, и възмездие“, коментира той.

Лалов призова гражданите не само да подават сигнали, но и да търсят отговорност от институциите, когато не реагират. Според него вместо саморазправа трябва да има работещ контрол и своевременни действия от страна на компетентните органи.

Алтимирска също акцентира върху липсата на ефективен контрол – както върху защитата на животните, така и върху техните стопани. Той трябва да обхваща регистрацията, разхождането на повод, кастрацията и условията, в които живеят животните.

По думите ѝ неправителствените организации често получават сигнали от граждани, които не знаят към коя институция да се обърнат, но не могат да заместят държавните органи в контрола, разследването и превенцията.

„Трябва да престанем да гледаме казуистично на всеки отделен случай. Докато правим това, никога няма да разберем основните причини за случващото се“, обобщи Методий Лалов.

Източник: btvnovinite.bg