Едно от знаковите лица на прехода у нас и бивш шеф на Първа частна банка - Венцислав Йосифов, си отиде на 74 години след дълго и мъчително боледуване. В последните години той страдал от много заболявания, а след падане бил напълно обездвижен и почти две години не излизал от дома си. За него се грижели медицинска сестра и четирите му деца. Две от тях, Венцислав и Моника, са от брака му с Моника Станишева, настояща съпруга на експремиера Сергей Станишев.

След новината за смъртта му втората му жена потъна в скръб и сподели разплакана: „Искаше да е вкъщи, а не в болница. И въпреки че беше болен, прекара последните си месеци така, както и живя – с чашата и с пурата в ръка. Отиде си тихо, угасна като свещица“.

 Венцислав Йосифов среща Моника, когато се кандидатира за кмет на София, а тя е репортер във вестник, пише „Галерия“.

„Общувахме по рабoтa и лека-полека започнаха да се развиват отношения и като се прибрах от една ваканция, ми каза: „Виж какво, има едно правило далеч от очите, далеч от сърцето“, и аз бързо реших, че искам да сме заедно. Изживяхме много трудни моменти, но се подкрепяхме. В един момент и двамата стигнахме до решението да се разделим. Обичаме се вече като хора, а не като мъж и жена“, призна Моника преди време.

Йосифов е роден в Лом през 1947 г. Завършва електронна техника във ВМЕИ „Ленин“. През 1974-1977 г. работи като щатен комсомолски работник - секретар на заводския комитет на ДКМС, след това е началник на цех в ЗЕМ „Васил Коларов“. Бил е и в дирекция „Международно сътрудничество“ в ДСО „ИЗОТ“. После работи в държавно обединение „Електроника“.

Той е един от емблематичните банкери на прехода като през 1990 година застава на „Първа частна банка“. Тя е сред най-мощните в страната до фалита си през 1997 година. Йосифов беше един от подсъдимите по така наречените „банкови дела“ за безстопанственост и разхищения, но не получи осъдителни присъди. Той дори прекара няколко дни в предварителния арест.

През 1995 година Венцислав Йосифов е кандидат за кмет на София на БСП, но губи от Стефан Софиянски. Инициативен комитет го издига за кандидат за президент през 2011 година. Тогава става ясно, че е сътрудничел на Държавни сигурност, управление IV-II-II, като агент с псевдоним Илиев. От ДС е използван в качеството на доверено лице от Управление „Икономика“ в контраразузнаването.