Родена е в Хасково и е известна като Есил Дюран - един от най-стойностните и атрактивни артист-изпълнители от палитрата на "Пайнер мюзик". А рожденото й име Исмигюл означава бяла роза. Завършила е две консерватории - българската и турската, и е силна и в поп фолка, и в поп музиката. В естрадния отдел на Националната музикална академия е била в класа на Ирина Чмихова. Пее също джаз и обича импровизациите. Популярни нейни песни са “Минало бъди”, “Елмаз”, “Луда съм, че те обичам”, “Тя”, “Леле, Яно” и др.

След кратко затишие в края на миналото лято Есил се завърна с нов хит - ”Искам само теб”, а съвсем наскоро зарадва меломаните с още един изключителен проект - песен без думи. “Любов” сякаш ни пренася в необятния космос на магията между двама души. Както споделя певицата, трябва да се оставиш на вселенските сили и да бъдеш спокоен, защото Вселената сама решава в кой момент с кого да те срещне и да те отблъсне от човека, който не ти е необходим. Режисьор на ефектното видео е племенникът на Есил - Дуран Дуран, а музиката и аранжиментът са на Борис Павлов, с когото певицата живее вече 20 години. Двамата се радват на 12-годишен син, Харис.

Наред с музикалната кариера, Есил Дюран има собствена модна марка и е носител на “Златна игла”. Била е член на журито на “Мюзик айдъл” и “България търси талант”, а последното телевизионно шоу, в което я гледахме, беше “Черешката на тортата”, където певицата показа, че е вълшебница не само на сцената, а и в кухнята.

- Есил, усмивката не слиза от лицето ти, изглеждаш толкова спокоен човек, има ли нещо, което може да те изкара извън нерви?

- Общо взето, напоследък помъдрях и гледам да не ме занимават дребните неща. Не знам как ще ти прозвучи, но никога не съм успявала да се справя с простаците. И това адски ме изнервя. Защото с прост човек не можеш да се разбереш. Той нито се води, нито се кара, както има една приказка. Не можеш да му угодиш. А има много такива хора, които не искат да се променят. Останали са в развитието си на почти тийнейджърска възраст, въпреки че са вече на години. Всеки нормален човек в един момент си взима уроците от живота и помъдрява, променя се. Но съм виждала и такива, които не мърдат в това отношение. Обзела ги е една духовна нищета. Ето такова нещо може да ме изкара извън нерви, защото се чувствам безсилна. Изнервя ме цялата тази неорганизираност в България. Защото в продължение на 10 години, макар и не постоянно, съм работила в чужбина и съм се вписала в техния начин на живот. И знам колко удобен може да бъде той и как можеш да се чувстваш спокоен в една такава държава. А у нас вече толкова години нищо подобно не се случи, напротив. Все по-страшно става. Сървайвър - ако случайно оцелееш, ще живееш... Когато външният свят не ми харесва, просто се скривам от него. И решавам, че книгите, филмите, моето семейство са нещата, които ми доставят удоволствие, и това ми е достатъчно. Разбирам, че това не е правилният начин, защото можеш да се превърнеш в асоциален тип. Не е хубаво, но като не намирам никакъв друг изход да се справя с хорската злоба и негативизъм, това все пак е някакъв вариант. 

- Кои съвети на родителите си няма да забравиш никога?

- Аз съм получила много добро възпитание и съм страшно горда от този факт. Семейството ми е мюсюлманско и възпитанието ми е такова, дори по отношение на секса винаги съм се отличавала от връстниците си. Възпитали са ме малко по-консервативно и понякога много се ядосвах на този факт. Сексът като че ли беше малко лоша и мръсна дума и дълги години имах много сериозни проблеми в това отношение, чисто психологически. Защото когато пораснах, разбрах, че това са нормални неща. Но не им се ядосвам, смятам, че добре са направили, защото по някакъв начин са ме предпазили от неразумни връзки, заради които сега в момента щях да се ядосвам страшно много. 

- Въпреки консервативното възпитание, което са ти дали, с Борис нямате официален брак. Разкажи как се запознахте.

- За първи път се видяхме във Финландия, където бяхме на турне. В началото нямаше абсолютно нищо между нас, той си беше дълбоко семеен човек. Първият ни съвместен договор беше в Норвегия. Единственото, което ни свързваше тогава, беше работата. После семейните му отношения започнаха да се усложняват, а около мен нищо не се случваше. Спомням си, че си мислех: ”Господи, моят съпруг може да е наоколо, пък аз да не го виждам”. И наистина се оказа точно така, но тогава Бобо все още не влизаше в моите планове. 

- Кога разбра, че го харесваш? 

- Сцената на кораба, на който работехме в Норвегия, беше толкова малка, че гърбът ми се опираше в неговото пиано. Нямаше човек, който да е по-близо до мен. И на един мой рожден ден се погледнахме малко по-особено. Държа да отбележа, че не беше под влияние на алкохола, бяхме съвсем трезви. (Смее се.) В началото всичко беше малко несериозно, докато не стигнахме дотам, че да се заставяме да живеем без мисълта за другия, но не успявахме. И колкото повече време минаваше, толкова повече чувствата ни се засилваха. Криехме от колегите, за да не се усложняват отношенията в групата, но те усещаха. Когато има любов, тя винаги се усеща, дори само от присъствието на влюбените. След два месеца най-накрая си признахме. 

- Заедно сте вече 20 години, защо избрахте да живеете без подпис?

- Не знам и доколко е важна тази крачка. Просто и двамата не обичаме сватбените суетни, не обичаме да сме център на внимание. Работата ни и без това е свързана с публика, особено моята. И не искам този хубав момент да бъде отново като на сцена. Нямам нищо против да се подпиша, да кажа на Борис: ”Аз съм твоя съпруга”, но да се случи по непретенциозен, неангажиращ начин, да е по-романтично, без онези сложни организации. Аз не обичам големите партита, макар че може би отстрани изглежда различно. Не искаме тежка балканска сватба с големи чинии, пържоли и кюфтета, с хавлии по раменете на гостите, с роднини от кол и въже. Да те поздравяват хора, които не си виждал от 20 години, а ти да се чудиш - кой пък беше този. Такова нещо е абсурд. 

- Това не ви пречи да се радвате на прекрасния си син Харис!

- Да, след 9-годишна връзка решихме, че трябва да имаме и плод на любовта. Необходимо ни беше толкова дълго време заради ситуацията, в която беше Борис. Аз проявих търпение и толерантност, разбиране към случващото се. След един развод човек не е готов веднага да поеме по същия път. Струва му се, че ще се повтори всичко от преди, че ще се сблъска със същите проблеми. Трябва да се отърси, за да може спокоен и пречистен да влезе в новите отношения. 

- Приемаш ли твърдението, че с времето любовта си отива?

- Не, с времето си отива страстта, а любовта става все по-голяма за сметка на нея. Често ме питат как така хем сме заедно ежедневно, ежечасно дори, хем продължаваме да се обичаме? Ами ние все повече се привързваме един към друг. Най-важното, за да се задържи една любов и едно съвместно съжителство, е хората да умеят да се смеят и да разговарят, ама да разговарят за всичко. Ние с Борис постоянно го правим./БЛИЦ