Ограничаване на разходите без увеличаване на данъци и осигуровки – това са част от акцентите на ИПИ. Правителството предлага рекордни разходи – близо 46% от БВП, но според института преминаването над границата от 40% означава дефицит и бъдещо вдигане на данъци. ИПИ настоява в Закона за публичните финанси да се заложи таван от 38% разходи.

Докато управляващите залагат нови дългове, които догодина ще надхвърлят 31%, алтернативният бюджет предлага лимит от 30% от БВП. И още – властта планира повишаване на пенсионната вноска с два пункта и удвояване на данък дивидент, но ИПИ категорично отхвърля тези идеи.

Икономистите препоръчват държавата да намали броя на заетите в публичния сектор и разходите за персонал, което би съкратило общите разходи с около два процента. „Темата за данъците ще бъде неизбежна. Опасността е не просто повишаване на осигуровките през 2026 г., а и разговор за други данъци – корпоративен, ДДС, здравна вноска“, коментира Петър Ганев от ИПИ.

Според него броят на работещите в публичния сектор трябва да бъде сведен до 20% от всички заети при сегашни 23–24%.

„Тези 550 хиляди души стоят непроменени от над 10 години, а населението се е свило с 10–15% за същия период,“ посочи Ганев.

„Подходящо е да бъдат закрити трайно незаетите щатни бройки в държавната администрация – около 5500,“ заяви Добрин Иванов от АИКБ.

Въпреки че бюджетната процедура е напреднала и е малко вероятно параметрите да бъдат променени съществено, работодателите се надяват на корекции между първо и второ четене. „Искаме отпадане на двата пункта увеличение на пенсионната вноска, отмяна на намерението за удвояване на данък дивидент, по-плавно увеличение на максималния осигурителен доход и намаляване на административната тежест чрез отказ от въвеждането на СУПТО,“ посочи още Иванов.

До края на седмицата депутатите трябва да разгледат на първо четене трите бюджета за 2026 г.

„Ние имаме три цели на нашето предложение. Първата е връщане към една бюджетна разумност и вкарване на дефицитите в рамки. Това минава през ограничаване на ръста на разходите. Втората - да не се вдигат данъци. Третата цел е да имаме икономически растеж чрез по-благоприятна данъчна и бизнес среда, както и по-ефективни публични разходи, тоест когато се харчат парите, да има резултат и по-добра обществена услуга. Ние предлагаме различни стъпки, включително в разходите за здравеопазване”, обясни икономистът.

По неговите думи приходната администрация към момента „си върши работата”, но мерките за изсветляване на икономиката трябва да продължат да се прилагат.

„Настояваме за малко повече разум в увеличаването на дълга и по-ниски дефицити. Нещата, които предлагаме, не са сложни, но изискват политическа воля и диалог”, добави Богданов. /Източник: Дарик