34-годишният Димитър Василев живее в крайна мизерия, но говори за проблемите си с лека усмивка, пише „Телеграф”. „Може и по-зле да стана, но духом няма да падна. Не съм отчаян. Ако съм отчаян, трябва да ровя по кошовете. Немя да се предам”, казва инвалидът.

Димитър е изоставен веднага след раждането си, но е успял да завърши висше образование в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Допреди две години е работил на граждански договор и някак си е успявал да се издържа.

В момента изкарва най-големите студове в мазе в кооперация близо до Духовната академия в София и се опитва да оцелее със 130 лева, колкото е инвалидната му пенсия. Въпреки това не е загубил чувството си за хумор, шегува се сам със себе си и благодари на Бога, че е оцелял, въпреки опитите на лекарите да прекъснат бременността на майка му. Единственото, което иска е да си намери работа.

Роден е в Ардино, попада в дом за деца без родители в Широка лъка и Стойките, а после е бил в Чепеларе. Сменя още няколко социални заведения, успява да завърши Икономическия техникум в Смолян. След това отишъл в Пловдив, където завършил и Университет за хранителни технологии.

Има и две дипломи- едната по специалност „Технология на захарта, захарните изделия, нишесте”, а втората по „компютърни системи и технологии”. Те обаче стоят непотребни, защото никой работодател не го иска.

Преди няколко месеца е издирил и майка си, която не просто го оставила за осиновяване след раждането му, а направо го зарязала. Оказало се, че тя има ново семейство и две деца, които нищо не знаели за първата й бременност. Сега издирва и баща си. /БЛИЦ