Посетителите на повечето европейския музеи – и във Ватикана, и в „Лувъра” в Париж, се впечатляват най-вече от един детайл - пенисите на мъжките скулптури са изключително малки. Музеите са пълни със статуи на мускулести мъже с миниатюрни полови органи.

Но защо подходът на творците от Античността е бил такъв? Археоложката Киара Гати знае обяснението. „В древна Гърция и в древен Рим големите гениталии са били смятани за грозни. Каменоделците са изобразявали само малки пениси, защото са искали да отправят следното послание - този мъж е рационално действащ интелектуалец и като такъв контролира нагона си”, разяснява тя пред "Дойче Веле".

Респективно мъжът от Античността е успявал да се контролира и да се владее - за разлика от варварите и някои богове като Дионис, бога на виното, удоволствията и екстаза. Част от неговата свита са сатирите - демони с човешки тела, но с кози крака, известни със слабостта си към алкохола и оргиите. „Тези богове и горски духове са били сладострастни, поради което и половите им органи са със съответната големина”, посочва Гати. Най-големият пенис определено е бил на сина на Дионис Приап, който го показал на богинята на любовта Афродита. Тя отвела в планините детето с ненормално големия пенис. Там то било открито от овчари, които го отгледали и го почитали като носител на плодородие.

Малкият пенис като идеал за красота е гръцки „патент”. Преди 2400 години комедиографът Аристофан има ясни представи за това как трябва да изглежда идеалното мъжко тяло: „Блестяща гръд, светла кожа, широки рамене, малък език, солидни задни части и малък пенис”.

Римляните възприемат тези представи, но не са само те - ренесансови творци като Микеланджело и Рафаело се въодушевяват от перфектно моделираните скулптури от Античността и се ориентират по тях в работата си. Така например Давид на Микеланджело, създаден между 1501 и 1504 г., който днес се намира в галерията на Академията във Флоренция, има съвсем мъничък пенис. /Източник: Лупа.бг