Качеството и разходите за лечение в отделните региони на страната са напълно различни. Над 546 лв. струва терапията на хората с неинсулинов диабет в Русе, а в Перник тя е 248 лв. Това е само една от констатациите в доклада на здравната каса за първите шест месеца на 2014 г., който трябва да се гледа в Народното събрание след няколко дни. Отчетът е посветен на проблемите в здравната система и финансирането й, пише "Стандарт".Дупка от 491 млн. лв. ще има в бюджета на фонда в края на годината, показват изчисленията на НЗОК. Специалистите признават, че пари могат да се намерят едва за 163 млн. лв. от очаквания дефицит. Сегашният ресурс ще стигне да се плаща на болниците до есента. Заради сложната ситуация вчера и лекарският съюз поиска среща с всички политически сили. Дори да се компенсира дупката в бюджета на НЗОК, без нормативни промени нещата няма да се решат, смятат още специалистите във фонда. Липсата на кадри и добра материална база, увеличаването на лобистките интереси, неработеща извънболнична помощ, пренасищането с болници са част от проблемите на системата, които застрашават осигурителния модел, смятат в касата. Отворената врата за създаването на нови клиники е един от основните проблеми на болничната система, когато се разчита само на пари от НЗОК, казват оттам.Друг порок на финансирането в лечебниците са клиничните пътеки, които не вземат предвид резултата от терапията и тежестта на случаите, а дават възможност за лесна манипулация при отчитането, припомнят от касата. Също така недостатък е и раздутият пакет с услуги, който трябва да плащат, без да имат достатъчно ресурс. Затова оттам предлагат да се въведат различни цени за болниците според резултата на лечението и тежестта на пациентите им. Също така експертите припомнят, че касата трябва да може да избира с кого да сключва договори. Възможността за селективно договаряне с болниците обаче депутатите отхвърлиха преди броени дни. От касата искат и все повече диагнози да се лекуват не в болниците, а извън тях. Неработещата извънболнична помощ обаче е другият основен проблем на системата. Парите там и не се усвояват равномерно в страната, отчитат от фонда. При средно 216 високоспециализирани дейности на 10 000 пациенти във Видин се правят по 348, във Велико Търново по 338, а в Ловеч - 317. В същото време в Търговище те са едва 130, в София-област - 108, а в Кюстендил - 90. Аналогично е положението и с други дейности. При изследванията например средно за страната се правят по 6728 на 10 000 души. В седем области обаче те са повече, а в 21 по-малко. Ядреномагнитен резонанс пък за първото тримесечие на 2014 г. е правено едва в 16 области. Аналогично е положението с лекарствата за дома, където за едни и същи диагнози се изписват терапии на различни стойности. При неинсулинозависим диабет например средната терапия за месец на човек е 406 лв., в Русе обаче тя стига до 546 лв., а в Перник едва до 278 лв. При ХОББ разходите варират от 493 лв. в Шумен до 963 лв. в Кърджали. Диспропорция има и в разпределението на парите по диагнози. По 6 лева струва лечението на месец за хипертония или стенокардия, а за редките болести като мукополизахаридозата те минават 68 хил. лв. За да се вкарат разходите в граници, от касата предлагат да се въведат задължителни отстъпки за новите молекули, държавен фонд, който да финансира редките болести, да се плаща различно за едно заболяване според тежестта на случая и да се стимулира изписването на по-евтини лекарства./standartnews.bg