Навръх своя 50-и рожден ден Ива Екимова говори за една от най-трудните години в живота си, за загубите, оставили траен отпечатък, и за неочакваното начало на нова любов. В подкаста „Храмът на историите“ с водещ Мариян Станков – Мон Дьо тя разказва за личните уроци, които е научила, и за промените, през които е преминала.

Погледът към изминалите години започва с равносметка за промяната в начина, по който подрежда живота си. „За мен стана все по-важно да запазя мира и спокойствието си, да казвам не и да казвам наистина това, което мисля“, казва Екимова.

Последните години обаче не са преминали спокойно. Тя описва период на несигурност и липса на работа, който продължава месеци. „Аз изкарах една много тежка година. Между  2024 и 2025 аз нямах никаква работа. Не знаех как ще платя сметките.“

Търсенето на професионални ангажименти се оказва неочаквано преживяване. Хората, към които се обръща, реагират изненадано. „Хората, на които се обадих, бяха изумени, че аз съм свободна и си търся работа.“

Трудният период се отразява и на личното ѝ усещане за себе си. Екимова описва състояние на затваряне и отдръпване от социалния живот. „Аз бях с 11 килограма отгоре. Аз бях напълно неспособна да изляза на среща. Не исках. Просто исках да седя в тази тъмна черупка и не ме интересуваше какво се случва отвън.“

Точно тогава настъпва моментът, в който решава, че трябва да направи промяна. Този обрат съвпада и с появата на човек, който постепенно заема важно място в живота ѝ. „Бог ми изпрати тази любов, като по холивудски сценарий“, казва тя.

Началото е неочаквано и на пръв поглед случайно. Срещата се случва пред вратата на асансьор. След нея следват още няколко подобни съвпадения. „Ние се запознахме пред вратата на един асансьор. След това поредица от още няколко уж случайни срещи.“

Третата от тези срещи променя посоката на историята. Тогава тя решава да назове случващото се. „И накрая, на третата уж случайна среща, аз му казах: „Вижте, това не е случайно и е редно да го подредим… и да си организираме не случайна среща.“

След това идва първата истинска среща. Разходка, започнала в летен ден в София, която продължава дълго. „Излязохме да се разхождаме в 6:30 надвечер, на 40 градуса температура в София през лятото. И се прибрахме 7 часа по-късно. Нямам какво да кажа повече от това.“

Екимова не посочва името на човека до себе си, но споделя впечатленията си от него. „Той е изключително чаровен. Много е одухотворен и си личи – усмихнат, позитивен, което много ме впечатлява.“

По думите ѝ той не е българин.

Историята за новата любов се появява на фона на събитие, което години наред определя личния ѝ път – загубата на съпруга ѝ Дими.

Екимова се връща към началото на тяхната връзка и към обещанието, което двамата дават един на друг. „Когато ние се запознахме и когато решихме да бъдем семейство, никой от нас не е предполагал, че само няколко години по-късно това „докато смъртта ви раздели“ ще се случи. Аз бях на 33 години.“

Трагедията променя живота на цялото семейство. „Загубата на Дими беше нещо, което беляза всички ни по много причини, защото то някак си се отрази на семейните ми отношения, на отношенията ми с родителите му.“

Тя си спомня и един от най-трудните моменти след случилото се – липсата на време да преживее скръбта си. „Даже нямах време да скърбя като хората. Нямах време да се срина, да се разплача, да изчезна, да преживея скръбта си. Нямах време. Аз имах да се грижа за дете на 6.“

Грижата за дъщеря ѝ се превръща в основна задача в този период. Отговорността оставя малко пространство за лична слабост или оттегляне.

В разговора Екимова говори и за човека, който Дими е бил извън публичния образ. Спомените ѝ го описват като човек с изразена професионална отдаденост и силно присъствие. „Той не беше лицемер, не беше човек, който пред други имаше образ.“

Разказът продължава с описание на работата му и способностите му като лекар. „Дими беше един изключително умен човек – като казвам умен и способен, той беше брилянтен гинеколог, който се случвало да лекува временна невъзможност на двойките да имат деца.“

Според нея талантите му са били много повече от професията, с която е бил известен. „Той имаше толкова много таланти.“

Екимова говори открито за пътя си през последните години – от загубата и несигурността до появата на нова любов.