Грантово зависимите журналисти и НПО-та от кръга „Капитал“ от седмица се активизираха по добре познатата схема, против една българска компания, пише БЛИЦ. Всъщност никой никога нямаше да разбере за водените съдебни спорове между „Техномаркет“ и „Глориент“, касаещи десетина магазина на веригата за бяла и черна техника, ако собственик на „Техномаркет“ не беше дружеството на депутата Делян Пеевски - „НСН Инвестмънт“. Мантрата „Пеевски“ обаче отключи пореден рунд от хибридната война, целяща да уязви и подчини българския съд на медийно-олигархичните кръгове, както и да го постави конюнктурно в услуга на определена фирма, в случая „Глориент“.

 В тази медийна атака, като добре обучена глутница и по команда, се включиха познатите ни в подобни сценарии медии - „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Z“, както и правните сайтовете, поддържани от адвокатски кантори, близки до също зависимия от грантове Съюз на съдиите в България. Дори жълтият сайт ПИК услужливо заприглася на доскоро недолюбваните от него медии на Прокопиев.
Политически дивиденти на гърба на един съдебен спор, каквито са хиляди в момента в страната, се опитват да извлекат и ДСБ – лидерът им Радан Кънев също зае страна в него – учудващо, не в полза на “Техномаркет“...   
На днешната апокрифна среща със журналисти, г-н Майкъл Юлер  - представителят на „East Balkan Properties“ – миноритарен съдружник в „Глориент“, очевидно е поканил само подбрани медии, които естествено са му задали предварително съгласувани въпроси. Разбира се, акцентът е бил как Делян Пеевски се опитвал да открадне чужда собственост за 50 млн. евро, за което „инвеститорът“ щял да сезира европейските институции.

 За да подкрепи Майкъл Юлер, беше активизиран и Дейвид Хемпсън от Британската търговска камара. Малка подробност е, че г-н Хемпсън участва в управлението на НПО-то „Помощ за благотворителността в България“, заедно със Саша Безуханова, получила чрез нейното „Българско училище за политика“, само за миналата година, три гранта на обща стойност 300 000 долара, а за периода 2009-2012г. – общо 1 303 000 лева.
И тъй като в медийната атака срещу „Техномаркет“ истината няма да бъде казана нито от „Капитал“, нито от „Клуб Z“, добре е г-н Майкъл Юлер да отговори и на няколко неудобни въпроса, от които очевидно бяга:

 1. Наясно ли е, че през 2006г. „Глориент“ не е заплатило реално пари на „Техномаркет“ за придобиването на спорните имоти, а вместо плащане, се е задължило да поеме изкуствено създадени дългове към офшорното дружество “Pamtex”?

 2. Знае ли, че съдружникът на East Balkan Properties в „Глориент“, който непряко притежава 60% - Николай Китов, е разследван в Италия за укриване на 70 млн. евро данъци?

 3. Известно ли му е, че към датата на продажбата на имотите „Техномаркет“, „Глориент“ и чуждeстранното офшорно дружество „Pamtex”, са били контролирани от Николай Китов и Христо Кусев?

 4. Логично ли му се вижда собственикът да се лиши от собствеността си (без да получи реално плащане) и после да плати за 10 години 143 милиона лева наеми за същите имоти, надвишаващи многократно стойността им? Това практика ли е в европейския бизнес? Тази схема ли представлява „инвестицията“ в България на „East Balkan Properties“?

 5. Изнасяло ли е „Глориент“ заплатените от „Техномаркет“ за тези магазини над 143 млн. лв. наеми, в офшорни фирми, включително в „Pamtex“?

 6. Било ли е „Глориент“ участник в схема за източване на оборотите на „Техномаркет“ в офшорни дестинации, без да бъдат плащани данъци в България – „Техномаркет“ плаща на „Глориент“, а „Глориент“ плаща на Pamtex? Така ли са погасени дълговете на „Техномаркет“ към трети лица, за които г-н Юлер твърди?

 7. Кое физическо лице е крайният собственик на „East Balkan Properties“, след като от сайта на фонда става ясно, че същият е регистриран в офшорната дестинация остров Ман?

 8. Не смята ли г-н Юлер, че като участва в медийната атака против „Техномаркет“, всъщност поставя българския съд в унизителното положение на зависимост, след като ще трябва да реши спора не по вътрешно убеждение и съгласно закона, а под медиен натиск от кръга „Капитал“?

 9. Така ли е в развитите европейски демокрации – споровете за собственост да се решават не от съда, а по медиите?