Само за два месеца в края на 2021 в Системата за бързо оповестяване за опасни храни на ЕС (RASFF) има издадени близо 60 предупреждения с ниво „сериозен риск“ относно наличие на токсичния химикал етилен оксид в различни видове храни. 

При тези условия, за същия период Брюксел е включил нашата страната в 8 предупреждения. Това означава, че за тези храни има данни, че са внесени в България и най-вероятно се разпространяват в нашите магазини, а обществено достъпна реакция от контролния орган БАБХ не се открива. При направена проверка назад във времето, се вижда, че в рамките на последната година нотификациите само за България са общо 49 – твърде голям брой от предупреждения за наличие на опасни храни в нашата търговската мрежа.

Както е известно, за извършване на контрол и за установяване на опасни храни отговорна държавна институция у нас е Агенцията по храните. Към нея би следвало да се адресират и въпросите за липса на информация в обществото относно откриване на опасния етилен оксид в храни, разпространявани в търговската мрежа, при налични ясни предупрежденията от Брюксел. Българските граждани обаче не биват информирани за това, както и дали въобще се предприемат мерки срещу тази опасност. За предупреждения към потребителите, които може вече да са закупили опасен продукт само можем да мечтаем, пишат в бюлетина си от "Активни потребители".

Не по-малък е и проблемът дали БАБХ притежава експертен и технологичен капацитет за откриване присъствието на етилен оксид в храните. До колкото ни е известно, агенцията  разполага с необходимото оборудване, но все още среща затруднения или не използва в необходимата степен аналитичния метод за идентификация на етилен оксид.

В резултат – нашата държава е зависима от сигналите, подавани от другите държави в ЕС и няма необходимия капацитет самостоятелно да открива този риск в храните.

Близо 90% от храните, идентифицирани с етилен оксид, са или технологични добавки (Е номера) известни като „гуми“, или продукти, съдържащи тези вещества. Проблемните технологични добавки са известни под имената „ксантанова гума“, „гума локуст“ „гума гуар“ и др. Те се внасят от Азия и се влагат в огромни количества в готови за консумация храни и съответно ги замърсяват с етилен оксид. Сред рисковите продукти могат да са готовите за консумация салати, особено „снежанка“ и „руска“, сладоледи, сладкиши, торти, желета и гелове, сосове, лютеница, майонеза, някои екзотични подправки и др. Това са предимно индустриално произведени готови храни и овкусители.

Много вероятно е в значителна част от изброените по-горе продукти да са използвани вече посочените замърсени „гуми“. До колко вярно е това твърдение обаче може да отговори само експертният екип на БАБХ, ако проведе анализи за идентификация на етилен оксид или на съответните гуми, вложени в индустриално приготвените храни.

Какво е етилен оксид?

Етиленовият оксид (C2H4O) е органично химическо съединение. Той е цикличен етер и е най-простият епоксид. В нормални условия е безцветен и леко сладникав на мирис газ. Намира широко приложение като суровина в химическата индустрия. От него се произвеждат етиленгликол, полиетиленгликол, етаноламини, полисорбат и др. В медицината и фармацията обгазяването с етилен оксид е стандартна процедура за дезинфекция на медицински изделия, например спринцовки. Използва се още като фунгицид (пестицид), дезинфектант и консервант за третиране на някои зърнени култури. В последния случай, ако третирането не е направено съгласно изискванията, етилен оксидът става част от готовите за консумация храни.

Етилен оксидът е отровен газ.

При вдишване в големи количества поразява белите дробове и нервната система. Той е запалим, дразнещ човешките сетива и лигавици и има мутагенно и канцерогенно действие. Дълготрайното влияние на етилен оксида, например консумация на храни съдържащи следи от веществото, може да доведе до развитие на лимфоми, левкимия и рак на гърдата. В ЕС е забранено готови за консумация храни да се третират с етилен оксид. В Азия и Африка обаче той все още се използва масово.